Политологът Иван Кръстев: Светът след 2024 г. вече е необратимо променен
Политологът говори пред L'Express за края на либералния консенсус, възхода на нелиберализма и бъдещето на ЕС в епоха на глобални сътресения
Screenshot
Как алиансът се превръща от гаранция във въпросителна
Европа е живяла в тревога и несигурност и преди. След края на Първата световна война страхът от възраждането на германската военна мощ подтиква Франция да изгради през 30-те години на ХХ век линията „Мажино“ – мащабна система от укрепления, отбранителни съоръжения и оръжейни инсталации по границата с Германия. През 1940 г. обаче германската армия просто заобикаля тази линия, нахлувайки през Белгия, Нидерландия и Люксембург, и за по-малко от шест седмици нанася съкрушително поражение на Франция.
Тази историческа аналогия е в основата на анализ на известния политолог и специалист по Източна Европа Иван Кръстев, публикуван в американското списание TIME.
Според историка Уилям Л. Шайър, автор на книгата „Възходът и падението на Третия райх“, почти мистичната вяра на френския елит в непобедимостта на линията „Мажино“ е една от ключовите причини за необяснимо бързото поражение на Франция. Тази отбранителна система, пише той, в крайна сметка се превръща не в стратегическо предимство, а в психологическа патерица – символ на фалшива сигурност.
Днес, твърди Кръстев, Европа е изправена пред сходен риск. Европейският ред, изграден след края на Студената война, се разпада, а трансатлантическият съюз е под реална заплаха вследствие на атаките на президента Доналд Тръмп срещу Европа и решимостта му да купи или дори да анексира Гренландия. Това поражда въпроса дали бъдещите историци няма да разглеждат европейската вяра в НАТО като модерната линия „Мажино“ – психологическа опора, създала илюзия за сигурност и попречила на Европа да се подготви за собствените си екзистенциални предизвикателства.
Как НАТО оформи Европа
Възможно ли е днешното усещане за уязвимост да е преди всичко провал на европейското стратегическо въображение? В частни разговори много европейски политици признават, че вече не са убедени в готовността на САЩ да защитават съюзниците си. Публично обаче те продължават да настояват, че НАТО остава жизненоважен за сигурността на континента. Общественото мнение е по-малко дипломатично. Проучване на Европейски съвет по външни отношения показва, че едва 16% от европейците възприемат САЩ като съюзник, а около една пета ги виждат като противник или съперник.
След Студената война НАТО се превърна в своеобразна „последна религия“ на Европа. Алиансът не беше просто отбранителен механизъм, а символ на „края на историята“ и гаранция за вечен мир. Хипнотизирани от американската военна мощ, европейците почти не поставяха под съмнение ангажимента на Вашингтон към тяхната сигурност.
Това позволи на мнозинството европейски общества да си внушат, че мащабна война на континента е немислима през XXI век. Лоялността към НАТО прикри факта, че в постсъветската епоха – особено в Източна Европа – приоритетът на алианса стана демилитаризацията, а не изграждането на автономни отбранителни способности. Разширяването на НАТО през 1999 г. не беше толкова отговор на вечна руска заплаха, колкото реакция срещу риска от завръщане на национализма и войните, които той поражда.
Историкът Джеймс Дж. Шийън отбелязва, че европейският мир се е превърнал не просто в отсъствие на война, а в културна и институционална маргинализация на самата идея за война. В този контекст отношението към националните малцинства, а не военната готовност, се превръща в ключов критерий за членство в алианса. Европейските армии десетилетия наред се подготвяха не за самостоятелна отбрана, а за участие в операции под американско командване.
Парадоксът на НАТО като инструмент за разоръжаване, а не за укрепване на отбраната, се вижда ясно в примера на Швеция и Финландия – държави, които дълго време отказваха членство, но след руската инвазия в Украйна се присъединиха към алианса като едни от най-боеспособните му членове.
Още преди 15 години тогавашният американски министър на отбраната Робърт Гейтс предупреди, че ако Европа не обърне тенденцията на съкращаване на отбранителните си способности, бъдещи лидери на САЩ могат да поставят под въпрос смисъла от американските инвестиции в НАТО. Европейците не повярваха.
Тръмп и бъдещето на НАТО
Всичко се промени с възхода на Тръмп. Още през 2016 г. той обвърза американската защита на съюзниците с техните финансови вноски. По време на първия си мандат дори заплаши със напускане на алианса. Европа изчака, надявайки се, че това е временно. През януари 2025 г. Тръмп се върна в Белия дом – и времето за алтернативи беше изтекло.
В тръмписткия свят Европа вече не е централна за САЩ. За Тръмп съюзите не са актив, а бреме. Той завижда на Китай за това, че не е ограничен от партньори. Войната в Украйна за него прилича повече на Сараево през 1914 г., отколкото на Мюнхен през 1938 г. – опасна искра, която може да въвлече Америка в ненужна катастрофа.
За администрацията на Тръмп въпросът е как НАТО може да съществува, когато САЩ вече не възприемат Европейския съюз като свой проект, но все още искат да задържат Европа в сферата си на влияние. Това е визия за културен Запад, основан не на либерални ценности, а на идентичност и сила.
Европа между Тръмп и Путин
За европейците залогът е оцеляване. Те се нуждаят от НАТО, за да се защитят както от Русия, така и от непредсказуемостта на САЩ. Тръмп може да си въобрази, че без НАТО Владимир Путин ще се превърне в съюзник на Вашингтон. Европа пък може да се заблуди, че увеличените военни бюджети ще са достатъчни без Америка.
Междувременно Русия гледа на Европа като на враг, а на Тръмп – като на потенциален партньор. Известната формула на първия генерален секретар на НАТО Лайънъл Исмей – „американците вътре, руснаците отвън, германците долу“ – днес изглежда обърната: Москва цели американците да останат вътре, европейците – отвън, а Украйна – долу.
Европейците трябва да се подготвят и за реалния риск Тръмп да анексира Гренландия – акт, който би нарушил териториалната цялост на държава членка на НАТО. Белгийският премиер Барт Де Вевер обобщи дилемата така: „Едно е да бъдеш щастлив васал, друго – нещастен роб.“
Европа все още отчаяно се нуждае от НАТО. Но значението ѝ в света ще зависи от готовността ѝ да приеме възможността за свят без Атлантическия алианс. Основното стратегическо предизвикателство остава едно: НАТО е мъртъв – да живее НАТО.
Тръмп и новата дипломация на натиска: съюзници под напрежение
От оттеглени покани до митнически заплахи – как личният стил на президента преначертава световния ред
Индустриалната политика на ЕС тръгва по китайски модел
ЕС рискува да отблъсне инвеститорите с нови регулации и изисквания към чуждестранните компании, наподобяващи тези в Китай.
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)