АП/БТА

От оттеглени покани до митнически заплахи – как личният стил на президента преначертава световния ред

Президентът Доналд Тръмп продължава да редува отстъпки и удари. Засегнат от все по-острия тон на канадския премиер Марк Карни, Тръмп отмени поканата си към него за участие в Съвета за мир. Немалко западни съюзници гледат с подозрение на тази организация, оглавявана от Тръмп, която първоначално бе замислена като механизъм за поддържане на стабилност след войната между Израел и „Хамас“, но впоследствие се разрасна до формат, който според скептиците може да се превърне в конкурент на Организация на обединените нации.

По време на участието си на Световен икономически форум Тръмп заговори за налагане на мита върху Швейцария, които по-късно смекчи. Той аргументира първоначалното си намерение с това, че швейцарският лидер му е „действал на нервите“ по време на телефонен разговор. Преди да отмени мащабни тарифи срещу редица европейски държави, президентът оказа натиск върху Дания да се съгласи с искането на САЩ да поемат контрол над Гренландия. „И ние ще бъдем много благодарни. Или можете да кажете „не“ – и ние ще го запомним“, заяви Тръмп, отправяйки индиректна заплаха към НАТО.

В продължение на десетилетия Тръмп не е бил известен с дипломатична учтивост в публичното пространство. Но събитията от последната седмица се откроиха дори на фона на неговите обичайни стандарти, тъй като ясно демонстрираха решимостта му да разруши основан на правила международен ред, който ръководеше външната политика на САЩ – и в по-широк смисъл на Запада – след Втората световна война.

Президентът и неговите поддръжници отхвърлят този стар модел като неефективен, прекалено зависим от компромиси и неспособен да отговори на нуждите на хората, изправени пред бързи икономически промени. На негово място Тръмп налага неясна и потенциално по-нестабилна система, водена от прищевките на един-единствен, често непредсказуем лидер, който открито показва, че личните симпатии или антипатии могат да влияят върху решенията му.

След завръщането си в САЩ от Давос, сенаторката републиканка от Аляска Лиса Мъркауски описа объркването сред съюзниците, като отбеляза, че постоянно е чувала фразата „навлизаме в нов световен ред“. „Може да имате неприятен телефонен разговор с президента и след това да се окажете с наложени мита“, каза тя пред журналисти. По думите ѝ липсата на стабилност и предвидимост кара традиционно надеждни търговски партньори да търсят алтернативни съюзи и разговори.

Персонализираният около Тръмп стил на управление не е изненада, като се има предвид, че още през 2016 г. той прие първата си републиканска номинация с думите „само аз мога да го оправя“. Вторият му мандат обаче започва с още по-голяма самоувереност и с подход „победителят взема всичко“, който възторгва поддръжниците му.

Бившият му съветник Стив Банън наскоро заяви пред списание „Атлантик“, че Тръмп следва „максималистка стратегия“ и трябва да продължи „докато не срещне съпротива“. „Ние не срещнахме никаква съпротива“, подчерта Банън. Това изглежда вярно за Вашингтон, където контролираният от републиканците Конгрес почти не се опитва да ограничи импулсите на президента. В същото време лидери от други държави, които дълго време търсеха начин да работят с него, започват все по-ясно да отстояват позициите си.

Карни бързо се утвърди като лице на движение от държави, които се стремят да се обединят и да противодействат на натиска от страна на САЩ. В Давос той заяви: „Средните сили трябва да действат заедно, защото ако не сте на масата, значи сте в менюто“. По думите му в свят на съперничество между великите сили държавите по средата трябва или да се конкурират за благоволение, или да се обединят около „трети път“, основан на законност и правила.

Тръмп прие тези думи като предизвикателство и отговори с остри изказвания, преди окончателно да оттегли поканата към Карни за Съвета за мир. „Канада живее благодарение на САЩ. Запомни това, Марк, следващия път когато правиш изявления“, каза той.

Карни обаче запази спокойствие и определи Канада като „фар и пример за света“, докато очертаваше модел за лидерство в новата епоха. „Можем да покажем, че има и друг път, че историята не е обречена да върви към авторитаризъм и изключване“, заяви той по време на заседание на кабинета в Квебек.

Британският премиер Киър Стармър остро разкритикува Тръмп за „обидните и откровено възмутителни коментари“, в които поставя под съмнение готовността на съюзниците да подкрепят САЩ при нужда. Президентът на САЩ изглежда пренебрегва факта, че единственият път, когато член пети на договора на НАТО е бил задействан, е след атентатите от 11 септември срещу самите Съединени щати.

В интервю за телевизия Фокс Бизнес Нетуърк Тръмп омаловажи приноса на някои съюзнически войски, заявявайки, че са действали „малко по-назад от фронтовата линия“. Стармър отговори, че 457 британски военнослужещи са загинали, а много други са получили трайни увреждания, подчертавайки тяхната саможертва.

Дания, която Тръмп нарече „неблагодарна“ за американската защита през Втората световна война, е страната с най-много жертви на глава от населението сред коалиционните сили в Афганистан.

Подобни тактики засилват опасенията, че Тръмп може да нанесе дългосрочни щети на международната позиция на САЩ и да подтикне някои държави да преосмислят съюзите си, включително чрез задълбочаване на отношенията с Китай. По-рано този месец Карни посети Пекин, за да се срещне с президента Си Цзинпин.

„Китайските лидери наблюдават как американският президент се конфронтира със съюзниците си и си мислят, че това е най-добрият възможен сценарий за тях“, написа в имейл Джейк Съливан, бивш съветник по националната сигурност на президента Джо Байдън.

Администрацията не дава сигнали за отстъпление. Пентагон публикува нова отбранителна стратегия, която призовава съюзниците сами да поемат повече отговорност за сигурността си. Междувременно Тръмп заплаши с 100-процентни мита върху вноса от Канада, ако страната продължи да развива търговските си отношения с Китай.

Сенаторът демократ Крис Кунс от Делауеър, който участва в двупартийна делегация в Дания, заяви, че опитът показва как Тръмп отстъпва единствено когато срещне твърдост и устойчивост – както в случая с Китай. По думите му онези, които са действали отстъпчиво и с добра воля, включително Европейски съюз, не са спечелили особено уважение, което поставя трудни въпроси за бъдещата стратегия на съюзниците спрямо Вашингтон.

Още по темата

Ако Тръмп погледне към LNG като бухалка срещу ЕС?

Как зависимостта от американски LNG превръща Европа в заложник

Още

Мелони между Зеленски и Тръмп: критики от съюзници разклащат твърдата линия на Рим

След речта на Зеленски в Давос и спорните думи на Тръмп за Афганистан, италианският премиер отговори с рядко остро изявление и защити ролята на Италия в НАТО

Още

Камбоджа се присъединява към Съвета за мир на Тръмп

ТАРАЛЕЖ припомня, че към този момент 35 страни са се включили към инициативата на американския президент, в това число България и Унгария от Европейския съюз. Други държави от Азия, които също са се присъединили към формата, са Виетнам, Пакистан, Индонезия, Казахстан, Узбекистан и Монголия

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.