Новини
Търси

„Любов от първо щракване“ – Диана, която вижда красотата на България през обектива

„Любов от първо щракване“ – Диана, която вижда красотата на България през обектива
ТАРАЛЕЖ

Фотографката Диана превръща българските традиции в живи картини, които напомнят, че „не се гаси туй, що не гасне“.

 За нея фотографията не е просто професия, а любов – силна, постоянна и вдъхновяваща. Една случайна снимка, направена с фотоапарат, подарен на съпруга ѝ, се превръща в началото на път, който ще я отведе до душата на българския фолклор. Днес Диана е сред най-разпознаваемите имена във фолклорната фотография у нас, с десетки хиляди последователи и неизчерпаема страст към българското. В това интервю тя споделя защо народната носия е нейната магия, какво ѝ дава срещата с традициите и защо вярва, че „ако знаеш миналото си, няма да се изгубиш в бъдещето“.

 Диана, как започна интересът Ви към фотографията и кога решихте, че искате да се занимавате професионално с това изкуство? Защо избрахте именно фолклора, а не, например, събитийната фотография?

 Както обичам да споделям с приятелите си, срещата ми с фотографията е любов от първо щракване. В момента, в който направих първите си кадри (моят син беше първият ми модел), разбрах, че това е професията, с която искам да се занимавам. А всичко започна с един подарък – фотоапарат, за рожден ден. Подаръкът дори не беше за мен, а за съпруга ми, но след като веднъж го взех и направих първата си снимка, той стана мой. По това време започнах и да танцувам народни танци. Оттам дойде и страстта ми към снимките с фолклорни мотиви. Феерията от цветове на българската носия ме омагьоса от самото начало и тази магия ме държи и до днес. Що се отнася до събитийната фотография, донякъде моето изкуство обхваща и този тип фотография – част от кадрите ми са направени на фолклорни събития като събори, фестивали, народни празници.

 Помните ли първата си снимка, свързана с народните традиции – каква беше тя и как се почувствахте тогава? 

 Първите ми фолклорни снимки са свързани с концертите на ансамбъла, в който и до днес танцува синът ми – ТА „Здравец“. Любовта ми към фолклора до голяма степен се дължи и на този факт, а желанието ми да запечатам българските традиции дойде след първата ми „Сурва“ през 2015 година. В народните традиции се крие душата на един народ и пред мен се отвори един необятен свят на обреди, древни ритуали, традиции, в които памет и минало се свързват с настоящата идентичност на българина и носят знание, което сме длъжни да съхраним за следващите поколения. Винаги съм казвала, че знанието е най-могъщата сила и ако знаеш миналото си, няма да се изгубиш в бъдещето си.

 Снимате на различни места из България. Имате ли любимо място или регион в страната, който Ви вдъхновява най-силно – и ако да, с какво и защо?

 Обичам България с всяка частица от тялото и душата си, затова всяко българско кътче за мен е прекрасно. Търся красивото и то ме намира – в природата, в града или селото, на фестивали и събори, сред хората, които застават пред обектива ми. България е приказна страна, с богата история, със спиращи дъха красоти и вълшебни места, всяко от които е оставило някакъв мил спомен у мен. Изключително много ценя  историческите възстановки, които се провеждат из цялата страна и са безценен източник на знание по отношение на нашето минало. На тези места се запознавам с различни и интересни хора, чиято любов към България и българската народна култура ме изпълват с гордост и радост да бъда част от живата памет на традициите.

 Колко време отнема подготовката за една фотосесия, особено когато е свързана с традиционен обичай или празник? Според Вас хората днес търсят ли българското, или комерсиализацията във фотографията погубва родното?

 Всяка фотосесия за мен е израз на собственото ми усещане за естетика и хармония, затова винаги подхождам с внимание към всеки детайл, всяка емоция. Обичам да снимам радостта, която излъчват хората, посетили дадено фолклорно събитие. Тя ме зарежда, кара ме да се чувствам на мястото си. Усмихва ме, усмихват се и хората пред обектива ми. Без значение дали е фестивал, или тематична фотосесия, искреността е тази, която ме привлича. Искреността и любовта. Дали българското се търси ... Смело мога да кажа: „Да“. Отразявам различни фолклорни събития, концерти и събори и навсякъде виждам много млади хора, семейства с малки деца, с новородени, облечени не просто в носии, а в автентични такива. Радостта, която излъчват, е неподправена. Що се отнася до комерсиализацията – тя си търси своя път, но ... Тук ще цитирам Вазов: „Не се гаси туй, що не гасне!“.

 Имате близо 40 хиляди последователи и голяма, много активна публика в социалните мрежи. Как се изгражда такава общност около фолклорната фотография? На какво според Вас се дължи този успех?

 Вероятно на любовта, която влагам в това, което правя. Но и на любовта, с която хората откликват на съдържанието, което виждат в страницата ми. Скоро някой беше писал коментар, че „снимките са просто уникални, но и много често са „облечени“ с тематичен цитат от български автор и подходящ стих“. Тoва ме радва. От създаването на страницата си използвам този похват и смея да твърдя, че много често ме копират. Няма лошо в това, всички се учим от по-добрите преди нас. Редно е обаче да се цитира източникът, от който е взета информацията. Всичко, което се публикува в интернет пространството е нечий труд, проект, нечия идея, мисъл и ако не се цитира коректно за мен означава, че не се уважава нито трудът, нито авторството. Преди няколко месеца гледах много интересна дискусия, организирана от Софийска фотографска школа точно за авторското право и етиката във фотографията, където колеги фотографи апелираха да не се оставят без последствие подобни злоупотреби, а да се търси решение чрез публичност. Напълно подкрепям това мнение.

 Вие сте сред малкото създатели на съдържание в социалните мрежи, които не търсят сензация, провокация или скандал. Смятате ли, че чрез онлайн платформите може да се запази автентичността на традициите, или те понякога биват изкривявани?

 Фотографията е изключително въздействащо визуално изкуство, което е дясната ръка на социалните мрежи. Фотографът запечатва това, което вижда (спрямо собствените си умения и усет за естетика и хармония, разбира се), а от социалната платформа зависи как ще предаде на аудиторията тази информация – дали чрез скандал, сензация или провокация, или чрез достоверното отразяване на събитие, личност, социален проблем. Това, което се стремя аз да показвам в моята фотографска страница, е красотата на българския фолклор във всичките му нюанси. Дори календарът, който издавам за четвърта поредна година, се казва така „Красотата на българския фолклор“.

 Подценявана ли е фотографската професия в България и ако да – с какво? Имало ли е моменти, в които сте се съмнявали дали хората ще разберат и оценят труда Ви? А мислили ли сте някога да се откажете?

 Ще отговоря на въпросите в обратен ред. От момента, в който реших да се занимавам професионално с фотография, работя неуморно, за да се усъвършенствам, развивам и надграждам знанията и уменията си. Смятам, че тази градация е разковничето към всеки успех, без значение за каква професия става дума. И не, не съм мислила да се откажа, въпреки че невинаги е било лесно. Но препятствията ме мотивираха да ставам все по-добра и по-добра в това, което правя. Да, често фотографията е подценявана като професия, или по-скоро беше подценявана. Влиянието на социалните мрежи, особено в сферата на изкуството, е изключително силно и нараства вълнообразно, което прави визуалното отразяване на събитие, фестивал или концерт много важно. Колкото по-качествена фотография показва, толкова по-голяма аудитория от последователи изгражда сайтът, страницата, медията.

 Какво е мнението Ви за съвременните проекти, които преплитат традицията с модерното излъчване на моделите? Какви хора най-често застават пред Вашия обектив?

 Всеки естетически издържан проект, който провокира младите хора да търсят връзката с българското минало, с корена си, да следват традициите, за мен е единение с духа. Често срещам коментари под снимки, че моделът е с лакирани нокти или червило, или косата не е прибрана правилно под забрадката, или ..., или ... Ние живеем все пак в 21 век, а тези млади хора, застанали пред обектива ми, са предпочели да прекарат почивните си дни на народен събор или фестивал, вложили са страшно много труд и време за даден концерт, вложили са средства в автентично облекло и не червилото (в миналото също са имали своите начини за разкрасяване) е това, което виждам аз, а желанието да опознаеш миналото, като се пренесеш в него. Всяка епоха оставя своя отпечатък и в традиции, и в мислене, и като знание.

 С какво смятате, че докосвате и вълнувате хората, които Ви следват и подкрепят онлайн? Какво стои зад добре структурираните Ви платформи – сърце, добра бизнес стратегия или нещо друго?

 Както вече казах, любовта, която влагам в това, което правя, е силата, която привлича хората да следват страницата ми. Снимам от сърце и душа и това очевидно е видимо в снимките ми. Благодаря на всеки човек, последвал изкуството ми, на всеки човек, отделил от времето си, за да хареса, коментира или сподели дадена публикация! Да следваш сърцето си е винаги най-правилната стратегия.

 Как бихте озаглавили свой фотопроект, посветен на фолклора през 21-ви век – проект, който бихте искали да покажете на внуците си след години?

 Фотопроект „Красотата на българския фолклор“, каквото е и заглавието на авторския ми календар.

 И накрая: За Вас българският фолклор и фотографията са...

 За мен фотографията и българският фолклор са единение на взор и дух, което води до любов към българското народно творчество.

Автор: Десислава Павлова

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Коментари (0)