Петър Колев: Европейският съюз попари надеждите на Мицкоски
Планът за „получленство“ на Северна Македония през 2027 г. се оказа политическа илюзия след студения душ от Брюксел.
Рейтингът на Вучич в риториката на война
Когато на Балканите наближат избори, политическият речник често се променя. Темите за икономика, социална политика и управление постепенно отстъпват място на други – сигурност, заплахи и геополитика. Това се случва и днес в Сърбия, където изявленията на президента Александър Вучич за възможна атака от страна на Хърватия, Албания и Косово предизвикаха сериозен отзвук в региона.
Думите му бяха изречени в интервю за RTS през март 2026 г. и бързо се превърнаха в една от най-коментираните теми на Балканите. В Белград те бяха представени като предупреждение за националната сигурност. В Загреб, Прищина и Тирана – като политическа реторика.
Зад тази реторика стоят конкретни събития, дати и геополитически процеси.
В интервюто си сръбският президент заяви, че Белград следи внимателно военното сътрудничество между Хърватия, Албания и Косово. Според него тази координация може да се превърне в съюз, насочен срещу Сърбия. Той заяви, че тези държави чакат момент, в който светът ще бъде зает с по-мащабни конфликти, за да окажат натиск върху Белград. Вучич подчерта, че Сърбия няма намерение да напада никого, но ще защитава своята териториална цялост.
Вътрешнополитическата криза: трагедията в Нови Сад
Контекстът на тези думи започва вътре в самата Сърбия. На 1 ноември 2025 г. козирката на железопътната гара в Нови Сад се срути, като при инцидента загинаха 16 души. Трагедията предизвика масови протести в Белград и други сръбски градове. Опозицията обвини властите в корупция и лош контрол върху инфраструктурните проекти. Протестиращите поискаха политическа отговорност и разследване на обществените поръчки. В подобни ситуации политическите лидери често пренасочват общественото внимание към теми, които могат да обединят обществото – и най-силната от тях е националната сигурност.
Военното сътрудничество между Хърватия, Албания и Косово
Поводът за изявленията на Белград е декларацията за военно сътрудничество между Хърватия, Албания и Косово. Тя беше подписана през март 2025 г. в Тирана от министрите на отбраната на трите държави.
Декларацията предвижда-съвместни военни учения, обмен на военна експертиза, координация със структурите на НАТО, модернизация на въоръжените сили.
Хърватия и Албания са членове на НАТО съответно от 2009 г., а Косово разчита на присъствието на международните сили KFOR, водени от НАТО. От Загреб и Тирана заявиха, че инициативата има за цел регионална сигурност и сътрудничество и не е насочена срещу Сърбия.
Сръбската модернизация на армията
През последните години Сърбия активно модернизира въоръжените си сили. Сред новите системи, придобити от Белград, са:
-китайските хиперзвукови ракети CM400AKG, интегрирани към изтребители МиГ29,
-модернизирани руски изтребители МиГ29, получени между 2017 и 2019 г. от Русия и Беларус,
-китайската противовъздушна система FK3, доставена през 2022 г.,
китайски ударни дронове CH92A и -безпилотни системи Wing Loong
сръбски бойни дронове CH95, разработени съвместно с китайски технологии
Според военни анализатори Сърбия разполага с най-силната армия сред държавите от Западните Балкани извън НАТО. Тази модернизация обаче поражда тревога сред съседните държави, които също започват да обновяват своите армии.
Балканите между ЕС, Русия и Китай
Регионът остава пространство, в което се пресичат интересите на няколко големи геополитически сили. Европейският съюз се стреми към интеграция на Западните Балкани, а Сърбия официално е кандидат за членство в ЕС от 2012 г. В същото време Белград поддържа традиционно близки отношения с Москва и не се присъедини към санкциите срещу Русия след началото на войната в Украйна през 2022 г.
Паралелно с това Китай засилва влиянието си в региона чрез инфраструктурни проекти, инвестиции и военно сътрудничество със Сърбия.
Тази многовекторна политика позволява на Белград да балансира между различни центрове на влияние.
Защо моментът е избран точно сега
Изявленията на Вучич идват и в контекста на вътрешнополитическия календар. В Сърбия предстоят местни избори на 29 март 2026 г. Темите за сигурността традиционно мобилизират избирателите и често се превръщат в централна част от политическия дебат.
Днес регионът е много по-интегриран икономически и институционално, отколкото преди три десетилетия. Хърватия е член на НАТО, Косово има присъствието на международните сили KFOR, а икономическите връзки между държавите са значително по-силни.
Но политическата реторика на Балканите често следва старите правила. Когато изборите наближат, регионът започва да говори за война. И почти винаги това означава че политическата кампания вече е в разгара си и рейтинга на Вучич е подложен на сериозни изпитания.
Петър Колев: България да настоява за спиране на европейските фондове за Северна Македония
„Моделът за Унгария може да важи и за Македония — нужен е по-твърд подход“
П. Колев: Коридор 8 — поредното начало и невъзможният край
Коридор №8 е инфраструктурният мит на Балканите – за него се говори много, строи се малко и се саботира умело.
Петър Колев: Македонската евроинтеграция е в клинична кома
Победата на ВМРО-ДПМНЕ се дължи както на факта, че голяма част от гражданите не излязоха да гласуват, така и на очевидно бездейната, и некадърна, и опетнена от управлението опозиция, която трудно може да събори Мицкоски, казва редакторът на ТАРАЛЕЖ
Сърбия въоръжава МиГ-29 с китайски свръхзвукови ракети
Белград става първата европейска държава с ракети CM-400AKG и задълбочава военното си сътрудничество с Китай
Вучич: Хърватия, Албания и Косово само чакат удобен момент да ни нападнат
Сръбският президент Александър Вучич потвърди тази вечер, че Сърбия разполага с хиперзвукови балистични ракети "въздух-земя", твърдейки, че няма намерение да атакува никого, но изрази загриженост, че в бъдеще Сърбия може да бъде цел на атака от предполагаемия военен съюз на Хърватия, Албания и Косово
Редактор
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)