Сърбия подсилва своите военновъздушни сили с китайските свръхзвукови квазибалистични ракети CM-400AKG, които са интегрирани в изтребителите МиГ-29. Така страната се превръща в първия европейски потребител на това китайско оръжие, което значително увеличава възможностите ѝ за прецизни удари на голямо разстояние и привлича сериозно внимание в региона.

Ракетата CM-400AKG е разработена от китайската държавна компания China Aerospace Science and Industry Corporation и представлява модерно оръжие с квазибалистична траектория на полета. Военните анализатори често я определят като „убиец на самолетоносачи“, тъй като в крайната си фаза достига скорости между 4,5 и 5,5 Маха, което прави прихващането ѝ изключително трудно за конвенционалните системи за противовъздушна отбрана. Според различни оценки обсегът на ракетата варира между 250 и 400 километра, което позволява нанасяне на удари от значително разстояние и е ключово за концепцията за далекобойни прецизни атаки.

Интегрирането на тези ракети в сръбските изтребители МиГ-29SM+ е осъществено с помощта на универсални носители, разработени от китайската компания China National Aero-Technology Import & Export Corporation. Това показва високо ниво на инженерна и логистична координация между Белград и Пекин и потвърждава задълбочаването на военното сътрудничество между двете държави.

Покупката на CM-400AKG е част от по-широката стратегия за модернизация на сръбските въоръжени сили, която се развива на фона на официално обявения военен неутралитет на страната. Белград следва политика на диверсификация на доставчиците на оръжие, като комбинира технологии от няколко различни държави. От Китай Сърбия вече получи системите за противовъздушна отбрана FK-3 и военни дронове, от Франция беше подписан договор за закупуване на 12 изтребителя Dassault Rafale, а със Израел се развива сътрудничество в областта на прецизните оръжия и технологиите за наблюдение.

Тази стратегия се подкрепя от президента Александър Вучич, който нееднократно подчертава, че целта е укрепване на отбранителните способности на страната и позициониране на Сърбия като военен фактор в региона. Началникът на Генералния щаб Милан Мойсилович също намекна за значението на новите способности на сръбската авиация.

Появата на подобни оръжия в сръбските въоръжени сили предизвика внимание и известни опасения сред съседните държави. В Хърватия например министърът на отбраната Иван Анушич коментира процеса на модернизация на сръбската армия и потенциалното му влияние върху регионалния баланс на сигурността. Напрежението се засилва и от нерешени политически въпроси на Балканите, включително статута на Косово.

Докато страните членки на НАТО в региона, като Албания, Черна гора и Северна Македония, развиват своите армии в рамките на стандартите на Алианса, Сърбия изгражда по-независима система за сигурност, основана на комбинация от източни и западни технологии. Това създава усещането, че макар официално да са отбранителни, сръбските въоръжения могат да променят стратегическия баланс в Западните Балкани.

Според анализатори от Danube Intel доставката на ракетите може да е била извършена още през 2025 година чрез транспортни самолети Ил-76. Полетите вероятно са преминавали през държави като Египет, Обединени арабски емирства и Йордания, което обяснява секретността около операцията.

Интегрирането на ракетите в МиГ-29 има и друго стратегическо значение. Тези самолети, наследени от времето на Югославия и по-късно допълнени с машини от Русия и Беларус, първоначално са използвани основно за противовъздушна отбрана. С новите ракети те се превръщат в платформи за прецизни удари срещу сухопътни и морски цели, което значително увеличава бойния им потенциал и удължава експлоатационния им живот.

В същото време Сърбия е изправена пред предизвикателството да поддържа своята многовекторна външна политика. Страната се стреми да балансира отношенията си между Европейски съюз, Китай и Русия. Закупуването на китайски оръжия укрепва националната отбрана, но същевременно засилва възприятието за Сърбия като ключов партньор на Пекин в Европа, което може да се отрази върху отношенията ѝ със западните съюзници и върху процеса на европейска интеграция.