ТАРАЛЕЖ публикува текст на Димчо Нешев във Фейсбук без редакторска намеса :

Днес за пореден път ще се отклоня от "правата вяра" и съм убеден, че ще ядосам анализатори и електорат от целия политически спектър, а предполагам - и преобладаващата част от ФБ приятелите ми.

Ще кажете, че в българската политика никой и нищо не може да предизвика такова единодушие. Може, ако става дума за Румен Радев или по-скоро за опит за анализ, който опитвайки се да отговори на въпроса "Проруски ли е Радев?" стига до заключения, които са "наопаки" на почти всичко изписано по тази тема досега.

За малцината, които ще се прежалят и ще продължат да четат нататък, искам да направя няколко предварителни уточнения:
• Постът е безкрайно дълъг и скучен. Няма да ви се обидя, ако не го прочетете или дочетете.
• Пиша напълно безплатно (включително и в интернет медиите). Никой не ми е платил, за да хваля или да "хейтя" Радев.
• Написаното не е "за" или "срещу" Радев. Опитал съм се да се уповавам само на разума и логиката (доколкото ги имам), а не на емоцията и на политическите си пристрастия.
• Написаното е мое лично мнение.

Защо публикувам толкова дълъг текст във ФБ, а не в медиите ли? Защото съм абсолютно сигурен, че никоя медия няма да го публикува (ако го прочетете, ще се досетите защо).
Приятно четене!

***
ПРОРУСКИ ЛИ Е РУМЕН РАДЕВ?

Първосигналният отговор на въпроса има огромен потенциал да бъде грешен. Категоричният отговор – също.
За да достигнем до правилен отговор трябва да подходим аналитично, без клишета, мантри, гадаене и заклинания, и да разгледаме дали и доколко позициите на президента Румен Радев могат обосновано да бъдат наречени „проруски”, или това е етикет, използван от неговите опоненти в политическата игра.
В последните години (особено след нахлуването на Русия в Украйна през 2022г.), в България „проруски” се използва в два смисъла. Единия смисъл е обективно-поведенчески и включва действия или изказвания, които de facto съвпадат с интересите на Кремъл: скептицизъм към НАТО и ЕС, отказ от военна помощ за Украйна, поддържане на руски енергийни зависимости, легитимиране на руски позиции в конфликта (напр. „провокации от Запада”, „руски интерес за сигурност” и др.). Другият е политически-наративен термин, използван от прозападните партии, за да делегитимират политическия опонент като нелоялен към евроатлантическата посока на България.

► Какви са фактите (без медийната им интерпретация) относно позицията на Румен Радев за войната в Украйна?
До 2023 г. Радев беше против войната в Украйна, а през 2024 г. промени тона, но остана резервиран. Неизменна от 2022 г. останаха позицията му, че признава руската агресия, но настоява за „дипломатическо решение” и говори за „риск от ескалация”. Той никога не се е противопоставял открито на санкциите срещу Русия, макар и често да критикува енергийния им ефект за Европа, не е поддържал директна комуникация с Москва и няма знакови жестове към Русия. Радев подкрепя членството на България в НАТО и ЕС, но настоява за „суверенен глас на България” и критикува „двойния стандарт”.

► Има ли доказателства, че Радев е реален „руски агент”?
Няма публични доказателства, които да показват финансова зависимост или канали на влияние от Кремъл, срещи или координация с руски структури или откровена защита на действията на Русия.
Радев не може обективно да бъде наречен откровено проруска фигура – нито по поведение, нито по действия, но стилът му на комуникация – уклончив, балансиран, недоверчив към елитите в ЕС и НАТО – създава почва за такива тълкувания. Политическите му опоненти активно използват наратива „проруски”, за да го делегитимират в очите на евроатлантически настроения електорат, особено в София и в големите градове.
Радев не е като „Възраждане”, които копират руски наративи едно към едно. Радев използва балансирана или амбивалентна реторика, която позволява да бъде интерпретирана както от прозападни, така и от скептични към Запада избиратели.

След такива твърдения обаче възникват логичните въпроси: А ген. Решетников?; А „Крим е руски”?, А F-16?, А референдумът за еврото?
При търсене на отговорите на тези въпроси също трябва да се абстрахираме (доколкото е възможно) от политическите си симпатии, пристрастия и емоции и да подходим аналитично като „стъпим” на проверени и доказани факти, а не на спекулации. Да караме подред, пък да видим какъв ще е резултатът:

► Ген. Радев и ген. Решетников
Слуховете, че Румен Радев е бил избран с одобрението и подкрепата на ген. Леонид Решетников (бивш служител на руското разузнаване и ръководител на Руския институт за стратегически изследвания – РИСИ), са част от по-широката политическа митология в България, свързана с влиянието на Русия върху вътрешните ни избори.
Слуховете се появиха след няколко интервюта на ген. Решетников през 2016 г., в които той каза, че е разговарял с Корнелия Нинова и че „БСП се консултира с него” за кандидатурата и заяви, че подкрепя Радев. До днес не са се появили никакви доказателства, че ген. Решетников е участвал в реален процес на подбор или финансиране на Радев, на свързани с него лица или на неговата предизборна кампания.
Тези изказвания на ген. Решетников бяха преекспонирани от политическите противници на Радев. Предизборната му кампанията обаче беше фокусирана върху суверенитета, но не и върху проруски лозунги. В този контекст съвсем не е маловажен фактът, че през 2003 г. Радев завършва Air War College, Maxwell AFB, САЩ, с отличие и получава магистърска степен по „Стратегически изследвания”, а името му е написано на Алеята на славата на Air War College, което е, меко казано, крайно необичайно за „руски проект”, но съвсем не е необичайно за американски такъв(!). Президентът изглежда по-скоро суверенист (простете за чуждицата), отколкото „руски агент”.
Тези слухове имат и до днес силна пропагандна стойност защото внушават, че президентът е „под чуждо влияние”, дават оръжие в ръцете на опонентите му, особено при напрежение по оста НАТО–Русия и дефинират Радев чрез външен фактор, а не чрез българския обществен контекст. Радев е удобна мишена за подобни внушения и интерпретации, тъй като в кризисен контекст като войната, всяка „мека” позиция се тълкува като съгласие с агресора, а пък Радев е военен, с кариера във време на силно руско влияние над армията.

► Позицията на Румен Радев относно F-16 и Gripen
Въпреки че липсваше възможност за пряко обвиняване на Радев за проруска позиция, противниците му я интерпретираха като антиамериканска и следователно (според тях) – косвено проруска. Крайно невярно тълкуване, тъй като антиамериканско и проруско невинаги съвпадат, а и самолетите Gripen са шведски, а Швеция наруши двувековната си политика на необвързаност с военни съюзи и през 2024 г. стана 32-я член на НАТО именно заради започнатата от Русия война в Украйна.
Радев като президент открито и последователно подкрепяше шведските Gripen, още преди и по време на процедурата. Аргументите му бяха свързани с по-бърза доставка, по-ниска цена, директна държавна сделка с Швеция (не чрез посредници), обучение и логистика в по-кратък срок. Като бивш командир на ВВС, Румен Радев още през 2016–2017 г. настояваше, че Gripen е най-добрият избор за нуждите на българската армия и това доведе до конфликт с някои политически сили и институции (включително в парламента).
По време на първия му мандат (2019 г.), сделката беше одобрена от парламента по предложение на правителството на ГЕРБ. Радев изрази неодобрение и предупреждаваше за рискове от висока цена, липса на пълен пакет (в първата поръчка) и забавяне на доставките, без обаче да блокира или да пречи на сделката.
Позицията на Радев в подкрепа за Gripen не е антисистемна или антиамериканска, а по-скоро професионална експертна позиция на офицер, изхождаща от оперативни и икономически нужди и демонстрация на суверенитет в избора, а не отказ от партньорство със САЩ. Дори и след покупката на F-16 Радев не е водил кампания за прекратяване на договора, а настоява за по-рационално изпълнение и допълващи способности.

► Руски ли е Крим?
Признанието на Румен Радев, че Крим е руски е едно от най-обсъжданите и спорни негови изказвания. Той каза това в отговор на журналистически въпрос в телевизионен дебат през 2021 г., вероятно с цел да даде реалистична и прагматична оценка на ситуацията на терен, а не непременно да легитимира анексията.
Журналистическият въпрос беше „- Чий е Крим?”, а целият отговор на Радев: „- В момента е руски. Какъв да е?”. Още на следващия ден след дебата Радев заяви изрично, че „Анексацията на Крим (през 2014 г., б.м.) е в нарушения на международното право и както казах на дебата снощи – има реалности в политиката и в момента Крим е руски”. Това негово изявление, в допълнение към контекста на дебата, езика на тялото му, смисъла на целия му отговор и интонацията, с която отговори, сочи, че отговорът му е констатация на фактическото положение: в момента Русия контролира Крим и управлява там. Не изключвам и възможността Радев да е искал да подчертае, че реалната политика трябва да отчита тази ситуация, без непременно да я одобрява.
Изказването му би трябвало да се интерпретира именно като разграничаване между de facto контрол и международно право. Българската дипломация поддържа официална позиция, че Крим е част от Украйна (de jure), но Радев говори за de facto ситуацията. Тъй като Радев често търси балансирана позиция между прозападните кръгове и традиционно по-скептичните към санкциите и конфронтацията с Русия в българското общество, това изказване е насочено към избирателите с по-прагматичен или по-ориентиран към изток мироглед.

► Предложението за референдум за отлагане на приемането на еврото
Независимо дали го одобряваме или не (аз – твърдо не), предложението на Румен Радев за референдум относно отлагане на приемането на еврото в България също заслужава внимателен и контекстуален анализ.
Няколко са ключовите аспекта за тълкуване на тази позиция. Радев често акцентира върху важността на суверенитета и пряката демокрация, а идеята за референдум е инструмент за включване на гражданите в ключови решения, особено за големи промени като приемането на еврото, което засяга националната икономика и политика. В България съществува значително обществено съмнение към бързото въвеждане на еврото, свързано с опасения за повишаване на цените, загуба на контрол върху националната валута и паричната политика и рискове за конкурентоспособността на икономиката. Радев е наясно с тези страхове и затова настоява, че решението трябва да бъде взето внимателно и с консенсус. Тази позиция му позволява да се представи като защитник на националния интерес и прагматизма, особено срещу „бързите и непремислени” реформи от страна на правителствата. Също така му помага да съхрани подкрепата както от по-консервативни и суверенистично настроените избиратели, така и от по-широката публика, която е предпазлива към интеграцията в ЕС. Важно е да се подчертае, че предложението му беше за отлагане, а не за отказ от еврото или излизане от ЕС и по-скоро е призив за по-голяма подготовка и анализ, а не за враждебност към европейската интеграция.
Предложението му предизвика крайно негативни реакции и мнения от проевропейските партии и избиратели (сред които съм и аз), но тези партии и избиратели не бяха неговата „целева група”. На тях всъщност това предложение направи голяма услуга като даде повод за поредно активизиране и консолидиране в подкрепа на евроинтеграцията. Неслучайно лидерът на „Възраждане” – откровено и неприкрито проруски настроеният Костадин Костадинов, беше шокиран от изненадващо отнетата му инициатива „срещу еврото” и трудно намираше думи, с които хем да не подкрепи „конкурента” Радев, хем твърдо да продължи да се противопоставя на приемането на еврото.

Допълнително, в подкрепа на горните тези, е и сравнението на Румен Радев с трима други известни български политици с напълно различен политически профил – Кирил Петков, Бойко Борисов и Костадин Костадинов. При такова паралелно сравнение разликите между тях са най-забележими, тъй както няколко нюанса на сивото биха били значително по-различими, поставени един до друг, отколкото ако бъдат гледани поотделно.
Кирил Петков е най-ясно и последователно прозападният политик от тримата. Борисов е прагматик, който се ориентира според вътрешната и външна конюнктура и се „навежда” и на запад, и на изток, че и на югоизток, но на практика поддържа курс към Запада (особено след 2022 г.) – доколкото не засяга личния си интерес. Костадинов е реален и открит проруски играч, както по реторика, така и по цели.
* (Сравнението е в таблица в края на текста защото ФБ не позволява да я поставя тук, където ѝ е систематичното място. Сравнението умишлено е в табличен вид с цел прегледност и удобство.)
От сравнителната таблица, се налага изводът, че Румен Радев не е нито прозападен, нито проруски в тесния смисъл на тези „етикети”, а е прагматик и суверенист без достатъчно ясна визия, който балансира (което го прави уязвим за етикетиране) и се представя като противник на статуквото (което му носи подкрепа от критичния към партиите електорат).

Позициите на Румен Радев не са проруски, но прави впечатление, че често съвпадат с американските позиции – особено с кръговете, близки до Доналд Тръмп и по-консервативните среди в САЩ. В случая следва да се има предвид, че Радев никога не е правил директни антиамерикански изказвания, а по-скоро критикува „външен натиск”, но без да назовава конкретно САЩ. Той често подкрепя позиции, сходни с американските консерватори (с американските демократи обаче има доста различия): Радев е за силна национална идентичност и „суверенитет”, скептичен е към глобализма, обръща внимание към държавните граници и миграцията и демонстрира антипатия към елити, които се представят като „либерални глобалисти”. Дори и политическият стил на Радев има известни (макар и несъществени) сходства с тръмпиския дискурс.

Защо тогава български либерални среди го наричат „проруски”? Заради отказа му да дава оръжие за Украйна, което беше използвано като маркер за лоялност към Кремъл. Заради реториката срещу „външен диктат” и „колониално поведение”, което звучи подобно на езика на проруските кръгове. И не на последно място – заради конфликта му с ПП-ДБ (най-вече с ПП), които се възприемат като носители и най-ярки изразители на проевропейското и прозападното в България. Радев често е наричан „проруски” повече поради медийната рамка и политическите интереси, отколкото заради реалните му действия.

Румен Радев не русофил, но не е и глобалист, склонен е да сътрудничи с НАТО и ЕС, но при условия на равнопоставеност, а като политически ценности е по-близо до американския консервативен реализъм (Тръмп, ДеСантис, Карлсън), отколкото до американския либерален глобалистки атлантизъм (Байдън, Обама, Сорос) и европейската либерална ортодоксалност. Напълно възможно и вероятно е САЩ да го приемат не като враг, а като полезен балансьор, особено ако се противопоставя на открито проруски актьори като Костадинов и Пеевски.

Автор: Димчо Нешев