Преводачът на филма за Св. Паисий: Липсва ни безкористната любов
За нуждата от добър дублаж на исторически и по-сериозни филми - разказа Алексей Стамболов пред ТАРАЛЕЖ
Снимка: Личен архив
Човек трябва да се стреми към естественост във всяко нещо, което прави, каза отец Николай пред ТАРАЛЕЖ
Днес е Никулден. Денят на моряци, рибари, банкери, търговци и на всички, които носят името на Свети Николай и го почитат. Обикновено залисани покрай трапезата и всички приготовления се тюхкаме какво още да добавим и как да организираме тържеството. А в основата на празника е общуването, отношенията, вярата.
Срещаме читателите на ТАРАЛЕЖ с един от отците, които носят името на Чудотвореца - протойерей Николай Нешков, предстоятел на храма „Свети Николай Чудотворец” в София. Отец Николай е завършил Софийската духовна академия. Той е доктор по културология в СУ “Св. Климент Охридски”.
Отец Николай, коя е основната подправка на празника на Свети Николай?
Това би трябвало да бъде живото отношение към него. Човек трябва да се стреми към естественост във всяко нещо, което прави. Когато се довери на собствената си човечност - такава, каквато Бог я е приел, всичко, което прави, е духовно. Това че се храни, спи, върши битовите си неща - Свети апостол Павел казва, че това може да бъде вършено за слава Божия. Ние не сме опитвали това, прекалено стеснени сме вътре в себе си, за да го опитаме. Ако някой е привлечен от християнството през вековете, то е от тази органичност - във вярата, в естествеността, в цялото това живо отношение, в този интерес към съдбата на хората около нас.
Вие често изтъквате колко важна е радостта - и в живота, и във вярата. Как се събужда и поддържа радостта - оплакването е като навик за доста хора?
Никой човек не може да събуди радост нито в себе си, нито в другия. Радостта се събужда от Бога. Тя е единственият легитимен знак за Божието присъствие сред нас - само радостта - не успехите, не победите, не нещо друго, а именно радостта. Някой веднага би казал, че тя е твърде рядка - така е. Четейки, че светиите често са се радвали, смятаме, че едва ли не те са същества, които са получили особена, привилигирована благодат, но не е така. Светият човек е оня, върху когото Бог показва какво иска за всеки друг човек. Той не дели светиите от нас. Евангелието ясно ни казва, че светостта е дадена за всеки човек и ще бъде искана от всеки човек като негово истинско Аз. Бих разбрал, ако хората поискат да бъдем по-конкретни - от какво е тази радост, как да я постигнем.
Тази радост е онова, което в неведом час и миг спохожда човек и по правило твърде рано си отива. Когато пред нас стои изборът какви да бъдем, ние си спомняме тази радост, виждаме от какво сме я загубили и да започнем да живеем така че повече да не я губим. Така радостта лека-полека се умножава. Не става въпрос за специални умения. Не става въпрос за това че християните са по-силни от другите хора. Християните гледат да не забравят кои са. Ако повече от нас го правеха, щеше да има по-дишащо християнство.
Изразът: "да станете като децата" - те много бързо грейват в радост за малки неща, забравят лошото...
Освен това - децата са доверчиви, докато ние не сме. Парадоксът на християнина е, че може да се окаже вярващ човек, без да бъде доверчив, което го прави напрегнат човек. "Аз вярвам, че Бог съществува, вярвам, че Той е сътворил Небето и Земята, както казва Символът на вярата, но дали Му се доверявам, че прави всичко това заради мен? Дали, когато Го наричам Отец в молитвата "Отче наш", го имам предвид. Още повече - дали когато казвам - "да бъде Твоята воля, го имам предвид?
Когато опитаме да бъдем искрени - поне в едно отношение, поне в молитвата "Отче наш", тогава разбираме дали сме като децата. Децата по-скоро умеят да се доверяват, да са искрени. Те наричат "Татко" Онзи, на Когото биха се доверили за всичко. Искат да бъде Неговата власт, защото за тях е важна Неговата власт, не тяхната. Тяхната власт би стеснила този свят, а Неговата власт би го разширила, понеже Той не иска нищо за себе си, Той иска от любов. Любовта е единственото мерило, единствената тема на този свят е любовта. Първото изречение от молитвата "Отче наш" е непонятно за нас.
Има нещо още по-обезсърчаващо за нас - ние предпочитаме да бъдем слуги. Бог да бъде наш господар, защото така някак по-лесно се живее. Винаги е по-лесно да поискаш някаква заплата, за която да работиш, след което да бъдеш оставен на мира. Но самите ние не бихме понесли такова отношение. Да бъдеш като децата - и това означава. Но в никакъв случай не означава да се вдетиним и да бъдем наивни хора.
Къде е границата между доверието и наивността?
Наивността е пожелателно мислене. Наивността е да имаш добри мисли и да смяташ, че това е напълно достатъчно. Доверието е да вършиш онова, което сърцето ти казва и да не калкулираш последствията. Да вършиш онова, което вършиш, като подарък, като дар, независимо дали то е популярно, дали някой би го разбрал, дали е обречено на неуспех. Да правиш онова, което съвестта и сърцето ти казват, защото много дълбоко в себе си знаеш, дълбоко в себе си чувстваш. Всеки човек има това в себе си - дълбочината на съвестта. Съвестта е глас Божий. Тя никога не лъже. Човек винаги знае кое е добро и кое - зло. И винаги знае какво да избира. Наивността е да смяташ, че свободата ти винаги води към добри неща. Доверието е да зачиташ свободата и на другите.
Като именик какво бихте пожелал на всички?
Бих пожелал най-приятелски на всеки да се зарадва на Св. Николай като на наш приятел, защото той е именно такъв. Да добавя, че подобна почит е нещо спонтанно, нещо, пълно с доверие. Хората почитат Св. Николай, защото му се доверяват и той винаги опрадава доверието им. Истинският пастир, истинският епископ, истинският духовник гледа да свърже всеки човек, който идва до него с Бога, след което да се отдръпне и да не им пречи.
Архимандрит Атанасий: Постът ни помага да се преборим с греха
Има ли желание, може да се постигне всичко, заяви архимандрит Атанасий пред ТАРАЛЕЖ
Митрополит Йосиф Киквадзе: България има голяма заслуга за съществуването на Европа
Грузинският митрополит на Шамокмеди съпровожда иконата на Св. Гавриил Ургебадзе в София
Тодор Янкулов за есента с "Точка БГ"
Часове преди концерта им на 30 ноември Весела Веселинова от ТАРАЛЕЖ разговаря с Тодор Янкулов
Предложение: Учителите по Религия да бъдат богослови
Това каза пред ТАРАЛЕЖ художничката Николинка Климукова, която е и преподавател по богословие
Редактор
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.
Коментари (0)