Кацаров отхвърли опасенията, че централизирането на процеса непременно би довело до нови корупционни рискове
"Предлаганото включване на частните болници в обхвата на Закона за обществените поръчки няма да премахне големите разлики в цените на едни и същи лекарства. Промяната няма да доведе до очаквания резултат, защото десетки лечебни заведения ще продължат да организират отделни процедури в различни моменти и за различни количества. Няма как да проведете 80 обществени поръчки по различно време на годината, за различни количества и при различни условия, и да очаквате всички да постигнат една и съща цена. Разликите ще останат, независимо дали частните болници провеждат търгове“.
Това заяви представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК и бивш здравен министър Стойчо Кацаров пред НОВА ТВ. Той напомни за случаи, при които един и същ медикамент е купуван на драстично различни цени от отделни лечебни заведения. По думите му тези разлики са се получили при спазване на действащите правила и няма да изчезнат единствено с разширяване на задължението за обществени поръчки.
„Проблемът не е дали една болница е държавна или частна. Проблемът е в самия модел – болницата договаря, а Здравната каса плаща каквото е договорено“.
Кацаров предлага НЗОК да поеме централизирано договарянето на цените на онкологичните лекарства за цялата страна. Според него Касата разполага с много по-силна позиция, защото е единственият публичен платец и може да преговаря за всички лечебни заведения едновременно.
„Този, който плаща, трябва да договаря цената. Ако НЗОК договаря за цялата страна и за цялата година, цената ще бъде еднаква за всички болници и може да бъде значително по-ниска“.
По думите му подобен механизъм вече се използва при други групи медикаменти, включително инсулини и лекарства за диабет.
„Никой не организира отделни търгове за инсулин във всяка болница. Касата договаря тези продукти и цените са сред най-ниските в Европейския съюз. Като единствен купувач тя може да поиска и допълнителна търговска отстъпка“.
Кацаров отхвърли опасенията, че централизирането на процеса непременно би довело до нови корупционни рискове. Според него НЗОК от години договаря цените на почти всички лекарства, които заплаща, като изключението са именно част от медикаментите за онкологично лечение.
„Там, където Касата договаря, не виждаме тези скандални разлики. Там, където болниците договарят, а Касата плаща, се появяват случаи на едно лекарство за 46 000 лева в една болница и за 150 000 в друга“.
Кацаров подчерта, че сегашната система не води единствено до по-високи разходи. Множеството отделни процедури и договори могат да създадат и проблеми с достъпа на пациентите до необходимото лечение.
„Негативният ефект не е само финансов. В резултат на тези процедури се случва болни хора да остават без лекарства. Затова решението трябва да е едновременно по-евтино за системата и по-сигурно за пациентите“.
По негови изчисления централизираното договаряне би могло да спестява между 40 и 50 млн. лева годишно. Тези средства биха могли да бъдат използвани за повече медикаменти, медицински изделия и изследвания.
„Това са пари на осигурените граждани. Вместо да се губят в неефективен модел, могат да бъдат вложени в допълнително лечение, изследвания или изделия, от които пациентите реално се нуждаят“.
По думите му критиките не трябва да бъдат насочвани единствено към болниците или търговците, тъй като те работят по правилата, създадени от държавата. Той предлага моделът да бъде разширен и към медицинските изделия, за които НЗОК също отделя значителен публичен ресурс.
„Касата може да договаря не само лекарствата, но и стентове, клапи, изкуствени стави и други изделия. Така ще има еднакви условия и ще се ограничат големите разлики в доплащането от пациентите“.
Според Кацаров промяната може да бъде въведена сравнително бързо, ако има политическа воля.
„Решението е просто – НЗОК договаря цените, плаща директно на производителя или доставчика и болниците се изключват от процеса на ценообразуване. Това може да започне още следващата седмица“.
