"Все по-честите интензивни валежи, последвани от продължителни периоди на засушаване, показват сериозни слабости в управлението на водите в България".

Това заяви бившият министър на околната среда и водите Юлиан Попов във връзка с последните наводнения в Централна и Северна България. Според него пораженията от бедствията могат да бъдат ограничени, но само при наличие на дългосрочна стратегия и координирани действия.

„Можеше щетите да бъдат по-ограничени, но за да се справим с наводненията, трябва да има системен подход. Ние нямаме системен подход – чакаме нещо да се случи и тогава започваме да реагираме, обикновено с паника и кризисно управление“.

По думите му проблемът не се изчерпва само с почистването на речните корита.

„Начинът, по който се управляват реките в България, е сгрешен. Те непрекъснато се застрояват и коригират. Това е старомоден подход, който има сериозни негативни последствия. В управлението на риска трябва активно да участва и застрахователният сектор. Когато започне наводнение, разговорът веднага е какво ще плати държавата. Застрахователите почти не присъстват в този процес. А когато застрахователният бизнес е активен, той упражнява контрол, прави проверки и дава насоки, защото има интерес от това“.

Попов е на мнение, че държавата трябва да се намесва само в най-критичните ситуации, а не да поема щетите при всяко бедствие.

„Не е нормално да се очаква при всеки проливен дъжд или наводнено мазе държавата да плаща за всичко“.

Той акцентира и върху липсата на координация между институциите, отговарящи за управлението на водите.

„След 1989 година управлението в България се децентрализира, но липсва координация между отделните структури. Освен това липсват достатъчно данни и анализи. Всяко бедствие ни изненадва, а не би трябвало да е така. Националният институт по метеорология и хидрология разполага с добри прогнози, но те трябва да бъдат използвани по-ефективно от местните и централните власти".

Попов е на мнение, че проблемът с реките е резултат от години неправилни инженерни решения и безконтролно строителство.

„Реката трябва да се диагностицира от началото до края. Не е достатъчно просто да се почисти. В София реките са вкарани в бетонни корита, върху тях се строят мостове и инфраструктура, които ограничават проводимостта им“.

Бившият министър предупреди и за рисковете от презастрояването в подножието на Витоша.

„Полите на Витоша са естествена ретензионна система, която задържа водата. В момента обаче тези територии се застрояват непрекъснато“.

Попов даде пример и с Боянското блато, което според него изпълнява важна защитна функция за столицата.

„Това е естествен ретензионен обем над София, а върху него продължава да се строи“.

Попов коментира и връзката между климатичните промени и зачестяващите екстремни явления.

„Ако климатичните промени продължат да се развиват по начина, по който се очаква, внезапните силни валежи ще стават все по-чести и по-интензивни“.

Според него последствията могат да бъдат катастрофални, особено в туристически райони по време на активен сезон.

„Ако наводненията в Царево се бяха случили в пика на сезона, жертвите можеше да бъдат десетки, дори стотици“.

В заключение той обобщи, че България се нуждае от цялостна реформа в управлението на водите, съчетана с модерни и природосъобразни решения.

„Не е достатъчно да минеш с машина и да почистиш реката, след което да кажеш: „Свършихме работа“. Не сме свършили работа“.