Днес от човешкото присъствие са останали предимно ръждясващи съоръжения и разрушени постройки
Остров Десепшън в Антарктика е необичайно място, където останките от някогашната китоловна индустрия съжителстват с процъфтяваща дива природа. Сред ръждясали резервоари, стари лодки и черен вулканичен пясък фотографът Ромен Баратс е заснел генту пингвини, които са сред малкото видове, възползващи се от затоплянето на климата, пише Би Би Си.
Някога островът е бил център на китоловна и тюленска индустрия. Днес от човешкото присъствие са останали предимно ръждясващи съоръжения и разрушени постройки, докато животните постепенно са заели освободеното пространство.
Именно тази необичайна комбинация е привлякла вниманието на Баратс. Една от неговите фотографии, показваща три генту пингвина край индустриалните останки, е сред финалистите в конкурса „Океански фотограф на годината 2026“.
„Трите генту пингвина почти приличат на стражи, стоящи до руините“, разказва фотографът. Според него пейзажът напомня на Чернобил – място, където човешката дейност внезапно е прекъснала и природата постепенно е започнала да възстановява територията.
Снимката обаче разказва и друга история – за начина, по който някои животински видове се приспособяват към променящия се климат.
Генту пингвините се смятат за едни от печелившите от затоплянето на Антарктика. Популацията им нараства, като по Западния Антарктически полуостров броят им се е увеличил с около 23% от 2013 г. насам.
Пингвините на фотографията са заснети по време на линеене – период, в който птиците не могат да влизат във водата, докато сменят старите си пера.
„Сърби ги и им е неприятно, а и им е много лесно да настинат“, обяснява Хедър Линч, професор по екология и еволюция в университета Стоуни Брук в Ню Йорк.
Трите птици са излезли от морето и са се възползвали от топлината на остров Десепшън. Той представлява активен вулкан, чиято калдера е частично наводнена. Останалите от китоловната индустрия резервоари допълнително осигуряват защита от силния вятър.
Според Линч именно способността на генту пингвините да се адаптират им помага да се разпространяват на юг. Те могат да понасят по-топли и влажни условия и не са толкова зависими от конкретен вид храна.
За разлика от някои други видове пингвини, гентуите могат да променят хранителния си режим според наличието на храна. Когато крилът намалее, те могат да преминат към риба и обратно.
Те имат и друго предимство. Ако яйцата им бъдат унищожени от внезапно наводнение или силна снежна буря, могат да снесат нови. Освен това са способни да променят периода си на размножаване в зависимост от климатичните условия.
Тези характеристики ги отличават от близките им роднини – антарктическите пингвини и пингвините Адели. Докато популациите на гентуите се увеличават, другите два вида са сред засегнатите от промените в климата.
Антарктическите пингвини са намалели значително в района на Антарктическия полуостров. При пингвините Адели спадът достига 65% за 25 години в същия регион, като се очаква популациите им да продължат да намаляват през този век.
„Накъдето и да се обърнем в тази част на Антарктика, откриваме още генту пингвини“, казва Линч.
На самия остров Десепшън обаче засега няма размножаваща се колония. Вулканичните изригвания през последните 7000 години многократно са унищожавали местните популации.
Линч следи дали гентуите ще започнат да се размножават във вътрешността на калдерата. Според нея именно те биха били най-вероятният вид, който първи би опитал да създаде гнезда там.
Въпреки вулканичната си активност и индустриалното минало Десепшън остава едно от впечатляващите места за наблюдение на дивата природа в Антарктика. Външната част на острова е описвана като своеобразен „амфитеатър на пингвините“.
За Баратс островът е място, където човешката история, геологията и природата се срещат. Сред руините на отдавна изчезнала индустрия той вижда напомняне за мащаба на природните процеси и за преходността на човешкото присъствие.
