Във време, когато микропластмасата се превръща във все по-сериозен глобален проблем, учени установяват, че потенциално решение може да се крие в природата. Ново изследване показва, че семената от моринга могат да премахнат до 98% от микропластмасата от питейната вода, което ги очертава като възможна алтернатива на използваните днес химични методи.

Микропластмасата, съставена от фини частици, се натрупва в реки, морета и водоснабдителни системи от десетилетия. Тя произлиза от ежедневни източници - от износването на автомобилни гуми и текстил до разграждането на пластмасови опаковки. Основният проблем е, че тези частици са достатъчно малки, за да проникват в човешкото тяло и дори да достигат кръвния поток и органите.

Въпреки че Европейският съюз въведе по-строги правила за наблюдение на микропластмасата във водите, учените предупреждават, че най-фините частици все още лесно преминават през съществуващите филтрационни системи.

Изследване, публикувано в ACS Omega, показва, че екстракт от семена на моринга може да се използва като естествен коагулант - вещество, което събира частиците микропластмаса.

Механизмът се основава на прост принцип: микропластмасата носи отрицателен електричен заряд, поради което частиците се отблъскват взаимно и трудно се филтрират. Морингата неутрализира този заряд, което позволява те да се обединяват в по-големи структури, които впоследствие лесно се отстраняват чрез филтрация.

Резултатите сочат, че този природен подход е също толкова ефективен, а в определени случаи дори превъзхожда традиционния алуминиев сулфат, особено при различни стойности на pH.

Понастоящем водоснабдителните системи най-често използват алуминиев сулфат (алум) за пречистване на водата. Макар и ефективен, неговата употреба е свързана с определени рискове. Повишеното съдържание на алуминий във водата се свързва с здравословни проблеми, включително болестта на Алцхаймер.

Освен това производството на алуминиев сулфат изисква интензивен добив на суровини и оказва значително въздействие върху околната среда.

Любопитно е, че използването на моринга за пречистване на вода не е нова практика. Смята се, че растението е прилагано още в Древен Египет за премахване на бактерии и мътност от водата. Днес съвременната наука потвърждава потенциала на този традиционен подход.

Освен това морингата предлага и допълнителни предимства - тя е устойчива на суша, расте бързо и изисква минимални ресурси, което я прави устойчива опция за бъдещето. Въпреки обнадеждаващите резултати, учените подчертават, че са необходими допълнителни изследвания, включително тестване в по-широк, индустриален мащаб и анализ на възможни странични ефекти, като например отделянето на органичен въглерод в процеса на пречистване.

Въпреки това потенциалът е значителен - морингата може да се утвърди като по-евтина, по-екологична и по-достъпна алтернатива за пречистване на вода, особено в региони с ограничени ресурси.