В продължение на десетилетия борбата с рака се водеше с едни и същи оръжия – хирургия, химиотерапия и лъчетерапия. Макар често ефективни, те са свързани с тежки странични ефекти и несигурни резултати. Днес обаче медицината се намира на прага на дълбока трансформация. Нова вълна от имунотерапии започва да променя из основи лечението на онкологичните заболявания, като дава надежда за пълно излекуване в случаи, които доскоро изглеждаха безнадеждни.

Историята на 71-годишната Морийн Сидерис от Ню Йорк е показателна за този пробив. През 2008 г. тя се подлага на тежка операция заради рак на дебелото черво – лечение, което спасява живота ѝ, но оставя дълъг и изтощителен период на възстановяване. Четиринадесет години по-късно съдбата я изправя пред ново изпитание – рак на хранопровода.

Този път обаче подходът е различен. Вместо операция, тя е включена в клинично изпитване в Memorial Sloan Kettering Cancer Center, където започва лечение с имунотерапевтичното лекарство достарлимаб. Терапията се прилага под формата на кратки инфузии веднъж на три седмици.

Резултатът е поразителен. Само след четири месеца туморът изчезва напълно. Без хирургическа намеса. Без химиотерапия. Без лъчетерапия. Единственият сериозен страничен ефект е надбъбречна недостатъчност, която причинява умора.

„Невероятно е. Почти като научна фантастика“, казва тя.

Подобни случаи все повече променят представата за това какво е възможно в онкологията. След близо век изследвания, имунотерапията най-накрая достига етап, в който започва да дава реални, измерими резултати при пациенти.

В основата на този подход стои една фундаментална идея – вместо да се атакува директно туморът, се активира имунната система, която сама да открие и унищожи раковите клетки. По принцип човешкото тяло има способността да разпознава „чуждите“ или увредени клетки. Но ракът често успява да се „скрие“, като имитира нормални тъкани и така избягва атаката.

Именно тук се намесва имунотерапията – тя премахва тази „маскировка“ или усилва реакцията на организма до степен, в която туморът вече не може да се укрие.

„Хората живеят – и живеят добре. Вече говорим за лечение“, подчертава Дженифър Уорго от MD Anderson Cancer Center.

Сред най-важните пробиви в тази област са така наречените инхибитори на имунните контролни точки – лекарства, които „изключват“ защитните механизми, използвани от раковите клетки, за да избегнат имунната система. Този подход е толкова значим, че носи Нобелова награда за медицина 2018.

Друг ключов метод е CAR T-клетъчната терапия, при която имунни клетки на пациента се извличат, модифицират се в лаборатория и се връщат обратно в организма, за да атакуват рака с висока прецизност. Тази технология вече показва впечатляващи резултати при някои видове кръвни тумори.

Въпреки напредъка, учените са категорични – имунотерапията не е универсално решение. В момента между 20% и 40% от пациентите реагират успешно на тези лечения. Това означава, че за значителна част от болните ефектът остава ограничен или липсва.

Причините са сложни и често индивидуални. Раковите заболявания са изключително разнообразни, като дори пациенти със сходна диагноза могат да имат напълно различни генетични профили и реакции към лечение.

„Ракът не е едно заболяване – това са стотици различни болести“, обяснява Карън Кнудсен. „И всички те изискват различен подход.“

Затова все повече усилия се насочват към развитието на персонализирана медицина – лечение, съобразено с конкретния пациент, неговия генетичен профил и характеристиките на тумора.

В Memorial Sloan Kettering Cancer Center учените вече демонстрират впечатляващи резултати при пациенти със специфичен генетичен подпис. При тях лечение с достарлимаб води до пълно изчезване на туморите в голям процент от случаите. Ограничението е, че този профил се среща при едва около 5% от пациентите.

Паралелно с това се развиват и нови, неочаквани подходи. Изследвания показват, че диета, богата на фибри, може да подобри ефекта на имунотерапията чрез влияние върху чревния микробиом. Други данни сочат, че дори времето на прилагане на лечението може да има значение за неговата ефективност.

Комбинирането на имунотерапия с други методи също дава обещаващи резултати. Например, лъчетерапията може да направи тумора „по-видим“ за имунната система, а нови технологии като ултразвукова терапия също се изследват като допълващи подходи.

Една от най-вълнуващите перспективи е развитието на ваксини срещу рак. За разлика от традиционните ваксини, които предотвратяват заболявания, тези нови терапии имат за цел да лекуват вече съществуващ рак, като „обучават“ имунната система да разпознава специфични протеини на тумора.

Първите резултати са обнадеждаващи. В Dana-Farber Cancer Institute учени съобщават за пациенти, които остават без рак години след лечение с персонализирани ваксини.

Въпреки оптимизма, експертите предупреждават, че все още има дълъг път. Много от тези терапии са в ранни фази на клинични изпитвания, а при някои пациенти имунотерапията може изобщо да не даде резултат.

„Трябва да преминем от Средновековието към съвремието“, казва Луис Диас. „Да премахваш органи не може да бъде окончателното решение.“

И все пак, за пациентите като Морийн Сидерис, тази промяна вече е реалност. За милиони други по света – тя е надежда, която за първи път изглежда постижима.

А ако прогнозите на учените се сбъднат, след едно десетилетие днешните стандартни лечения може да изглеждат толкова остарели, колкото някога е било кръвопускането – символ на една отминала епоха в медицината.