Българските младежи са последни в ЕС по дигитална грамотност

Българските младежи са най-слабо подготвените в Европейския съюз по основни цифрови умения, въпреки че принадлежат към поколение, израснало с интернет, смартфони и социални мрежи.

През 2025 г. едва 52,8% от българите между 16 и 24 години са притежавали поне базова дигитална грамотност, показват данни на Евростат. Средното равнище за ЕС е 74,6%.

Само България и Румъния остават под границата от 60%. Северната ни съседка е непосредствено пред нас с 53,3%.

На другия край на класацията са Дания с 92,1%, Чехия с 91,7% и Малта с 91,5%. Разликата между България и водещите държави достига почти 40 процентни пункта.

Да използваш TikTok не означава да разбираш технологиите

Поколението Z често е определяно като „дигитално по рождение“, защото интернет винаги е бил част от ежедневието му. Почти половината от младите прекарват онлайн до десет часа дневно, сочат данни на Goldman Sachs.

Продължителното използване на смартфони и приложения обаче не води автоматично до умения за работа с технологии.

Младите могат свободно да общуват в социалните мрежи, да създават видеа и да използват различни платформи, но да изпитват затруднения при работа със служебен софтуер, управление на файлове, проверка на информация, защита на лични данни и решаване на технически проблеми.

Разликата е между това да бъдеш потребител на готова технология и да разбираш как да я използваш ефективно, безопасно и професионално.

До 2030 г. близо 40% от уменията ще се променят

Слабата дигитална подготовка се превръща в сериозен риск за България на фона на бързата трансформация на пазара на труда.

Докладът на Световния икономически форум за бъдещето на работните места показва, че до 2030 г. близо 40% от уменията, необходими за различните професии, ще се променят.

За 63% от работодателите недостигът на подготвени кадри вече е основна пречка пред развитието на бизнеса.

Ако световната работна сила бъде сведена до 100 души, 59 от тях ще се нуждаят от преквалификация или допълнително обучение до края на десетилетието. За 11 от тези хора се очаква, че няма да получат необходимата подготовка.

Изкуственият интелект ще създава и ще закрива позиции

Най-бързо ще расте търсенето на знания в областта на изкуствения интелект, големите данни, компютърните мрежи и киберсигурността.

Половината от работодателите планират да променят бизнес моделите си заради възможностите, които създава изкуственият интелект. Около 77% възнамеряват да инвестират в повишаване на квалификацията на служителите си.

В същото време 41% очакват да намалят персонала, тъй като част от задачите ще бъдат автоматизирани.

Сред професиите с най-бързо намаляващо търсене са касиери и административни асистенти. Към тях вече се присъединяват и графичните дизайнери заради навлизането на генеративния изкуствен интелект.

Технологиите няма да заменят човешките качества

Наред с техническата подготовка работодателите ще продължат да търсят аналитично и творческо мислене, устойчивост, адаптивност, лидерство и умения за работа с други хора.

„Генеративният изкуствен интелект и бързите технологични промени преобръщат индустриите и пазарите на труда, създавайки както безпрецедентни възможности, така и сериозни рискове“, коментира Тил Леополд от Световния икономически форум.

Данните за България показват, че достъпът до интернет вече не е достатъчен. Предизвикателството пред образователната система е да превърне ежедневното стоене пред екрана в реални знания – преди липсата им да се превърне в трайно изоставане на пазара на труда.