Нов закон предвижда договори до 35 години, а сред приоритетите са магистралите „Черно море“ и „Рила“, тунелът под Петрохан и разширяването на „Тракия“
Държавата и общините ще могат да привличат частни инвеститори за изграждането и управлението на големи инфраструктурни обекти чрез публично-частно партньорство. Новите правила са заложени в проект на изцяло нов закон, публикуван за обществено обсъждане от Министерството на икономиката.
Договорите между публичния и частния партньор ще бъдат дългосрочни - за период между 10 и 35 години. До подобно сътрудничество ще може да се стига само когато анализ покаже, че то е икономически и финансово по-изгодно от реализацията на проекта единствено с публични средства.
Публично-частното партньорство е сред заявените приоритети на премиера Румен Радев и икономическия министър Александър Пулев като начин за ускоряване на мащабни инфраструктурни проекти. В правителствената програма са посочени магистралите "Черно море" и "Рила", скоростният път с тунел под Петрохан, разширяването на автомагистрала "Тракия" и коридорът Велико Търново - Маказа.
Очакванията са новите правила да увеличат броя на проектите с частно участие и да привлекат допълнителен капитал в публичната инфраструктура. В мотивите към законопроекта се посочва, че България изостава спрямо редица европейски държави по използването на този модел.
Данни на Европейския експертен център за публично-частни партньорства към Европейската инвестиционна банка показват, че между 2019 и 2023 г. в България са реализирани два такива проекта на обща стойност 880 млн. евро. За сравнение, в Гърция инвестициите по този модел за същия период достигат 2,31 млрд. евро.
Целта е до 2030 г. у нас да бъдат реализирани поне пет проекта чрез публично-частно партньорство.
Как ще се избират частните инвеститори
Партньорството ще може да бъде между държавата или община, от една страна, и един или повече частни инвеститори, от друга. Частната страна ще трябва да поеме оперативния риск по проекта, като ще има възможност да осигури и цялото необходимо финансиране.
Предложения за проекти ще могат да идват и от частни инвеститори, но това няма автоматично да им гарантира изпълнението им. Партньорът ще се определя чрез конкурентна процедура, при която българските и чуждестранните кандидати трябва да бъдат поставени при равни условия.
Преди това проектите ще преминават през оценка на специализирано звено към Министерството на икономиката. Ще се проверяват разпределението на риска, собствеността върху активите и въпроси, свързани с националната сигурност. Министерството на финансите от своя страна ще следи за спазването на фискалните правила и ограниченията по Закона за публичните финанси.
Окончателното решение кои проекти да бъдат реализирани по този модел ще бъде вземано от специален съвет към Министерския съвет с участието на представители на различни ведомства.
Проектите може да се плащат и от потребителите
Финансирането няма задължително да идва само от държавата или инвеститора. Законопроектът допуска приходите да се осигуряват и чрез такси, плащани от потребителите на съответната инфраструктура или услуга, както и чрез международно финансиране или комбинация от различни източници.
Предвижда се и възможност за т.нар. плащания за наличност. При този модел държавата заплаща на частния партньор, ако изградената инфраструктура или предоставяната услуга отговаря на предварително договорените показатели. При влошаване на качеството или неизпълнение сумите могат да бъдат намалени или спрени.
Всеки проект ще трябва да премине през анализ на разходите и ползите за целия си жизнен цикъл. Ще се оценяват още очакваните икономически и социални ефекти, рисковете и финансовата ефективност.
Държавата запазва контрол върху ключовите решения
Законопроектът позволява държавата и частният инвеститор да създадат съвместно дружество специално за изпълнението на даден проект. Публичният партньор ще може да участва с финансови средства, недвижими имоти или други активи.
Независимо от размера на участието си държавата или общината ще разполагат с блокираща квота при вземането на ключови решения. Предвижда се активите, предоставени от публичната страна, да могат да бъдат използвани единствено за конкретния проект.
Договорите ще трябва предварително да уреждат финансовия модел, разпределението на рисковете, изискванията за качество, контрола, санкциите и условията за прекратяване. Промени в срока ще се допускат само при непредвидени обстоятелства и няма да могат да надхвърлят една трета от първоначално договорения период.
При неизпълнение публичният партньор ще има право да прекрати договора предсрочно. Частният инвеститор обаче ще трябва временно да продължи предоставянето на услугата до намирането на нов оператор, но за не повече от шест месеца.
Предвидени са и глоби при нарушения на правилата. Санкциите могат да достигнат 5000 евро, а когато договорът е сключен от министър - до 10 000 евро. Отделни санкции са заложени и при непубликуване на информация за процедурите.
За по-голяма прозрачност ще бъде създаден публичен регистър, в който да се проследяват проектите, процедурите за избор на инвеститори и изпълнението на договорите.
