Кореспондентите са универсални бойци, каза тя
Ако регионалните новини останат без бъдеще, то самата журналистика губи своята релевантност. Това каза председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) д-р Габриела Наплатанова по време на разговор на тема „Бъдещето на регионалните новини“, който се проведе в Националния пресклуб на БТА в София.
Във форума, организиран от СЕМ и БТА, участват представители на национални и регионални медии, висши учебни заведения, организации на професионалисти в сферата на журналистиката и медиите и неправителствения сектор. Поводът е 25-годишнината от създаването на Съвета за електронни медии и подчерта, че темата за регионалните новини има особено значение.
„Тази тема на мен като журналист ми е изключително близка, защото знам колко знания, умения и усилия се изискват от един кореспондент или колега, който в конкретен регион създава качествено съдържание за този регион“, отбеляза Наплатанова. По думите ѝ работата на регионалните журналисти е свързана с множество отговорности и изисква постоянна готовност за реакция.
„Той е, образно казано, един универсален боец, който изобщо не разполага с личното си време, със своя личен комфорт, а е на разположение ден и нощ. За всички платформи на медията, за която работи, за всички емисии, трябва да приоритизира съдържание, да го разпределя по платформите, да бъде адекватен непрекъснато, да редактира, продуцира своето съдържание и, разбира се, да търси повече обратна връзка от публиката в съответния регион, а и в национален мащаб“, каза Наплатанова.
"Трудът на тези хора е изключително важен“, подчерта председателят на СЕМ.
Тя допълни, че „регионалните новини и кореспондентите са връзката на медиите, лицето на медиите с конкретната общност и те са мостът към политиката“.
„Ако те не представят на вниманието на политиците конкретните проблеми на дадена общност, то проблемите на тази общност остават затворени вътре в нея. Тази общност спира да бъде представена в информационния поток, а оттам и в публичния дискурс“, каза още председателят на СЕМ. По думите ѝ именно това води до появата на така наречените новинарски или информационни пустини.
В изказването си тя представи и данни от публичния регистър на медийния регулатор. По думите ѝ сред регистрираните аудиовизуални медийни услуги най-голям е делът на телевизионните програми с национален обхват – 103 програми или 80 процента. С регионален обхват са 13 програми, а с местен обхват – също 13 програми. При радиоуслугите с аналогово радиоразпръскване четири програми са с национален обхват, като три от тях са на Българското национално радио (БНР). Регионалните програми на БНР са девет, а с местен обхват са 31 програми. За тях има общо 374 лицензии, като това са лицензите на радиоверигите с регионално покритие.
Наплатанова акцентира и върху ангажимента на Съвета за електронни медии към темата за регионалното съдържание и неговото развитие. „Това, което искам аз да подчертая, е ангажиментът на Съвета за електронни медии да поддържа тази тема за регионалните новини и създаването на по-благоприятни условия за тяхното развитие, тъй като това е лицето на журналистиката по места“, каза председателят на СЕМ.
Тя съобщи и намерението си да предложи на членовете на СЕМ провеждането на специален мониторинг върху регионалното медийно съдържание. „Аз специално смятам да инициирам, ако колегите ме подкрепят, мониторинг на всичко, което се създава като регионално съдържание от регионите, за регионите, през всички големи доставчици на медийни услуги“, каза председателят на регулатора. По думите ѝ в рамките на такъв мониторинг ще бъдат проследявани различните форми на регионално присъствие в медиите.
