На 25 юли Православната църква почита Успението на света Анна, а народните вярвания повеляват забрани и обичаи за здраве, плодородие и закрила
На 25 юли Православната църква почита паметта на света Анна, като отбелязва нейното Успение - деня на блажената ѝ смърт. Именно така е назован празникът и в църковния календар - Успение на света Анна.
Света Анна, майка на Дева Мария - бъдещата майка на Спасителя на човечеството, произхожда от Аароновия род. Християнската традиция я утвърждава като един от най-почитаните образи на майчинството.
В българската народна традиция празникът е известен като Лятна света Анна. Почитането му е най-силно застъпено в Родопите и Западна България, особено в Асеновградско, където според вярванията този ден поставя края на лятото.
Като покровителка на бременните, младите невести и раждаемостта, света Анна е почитана преди всичко от жените. Вярва се, че за да бъде бременността лека и раждането благополучно, на празника трябва стриктно да се спазват определени забрани - не се работи, не се пере, не се мие, не се шие и не се плете.
Според старо народно поверие, ако „трудна жена“ се залови за работа на света Анна, ще пометне. Затова в празничния ден бременните жени и младите булки посещават църква, отправят молитви за здравето на децата си и палят свещи пред иконата на светицата.
Цветя украсяват иконата, а като дар пред нея се оставят ризи, чорапи, кърпи и пари. След църковната служба майките раздават пресни пити в двора на храма и из махалата за здравето на своите рожби. Народните вярвания отреждат на света Анна и ролята на закрилница, която пази децата от „огън“ - висока температура и треска.
На Лятна света Анна в Източна България жените и децата по традиция събират лековити билки. След като бъдат изсушени, те се пазят през цялата година и се използват за лек.
Народните обичаи в Западна България повеляват в нощта срещу празника да се извършват различни магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, за които се смята, че могат да отнемат чуждото плодородие. За да не допуснат злосторниците да „откраднат“ житото им, стопаните прекарват нощта на нивите си.
В югозападните райони на страната празникът се отбелязва с оброк - служба с курбан, в която участва целият род. Жертвоприношението е съпроводено с молитва света Анна да закриля нивите от пожар и градушка. Именно заради тази нейна роля на покровител в някои части на България светицата е известна и с името „Опърлия“.
