Президентът отправи послание за памет и мир от мемориалния комплекс „Илиева нива“, посветен на жертвите от 1913 година.
С емоционално послание за паметта, справедливостта и мира президентът Илияна Йотова се обърна към участниците в Националния младежки тракийски събор „Илиева нива“, проведен край мемориала, издигнат в памет на над 200 тракийски деца и техните майки, загинали по време на трагичните събития през 1913 година.
Държавният глава заяви, че повече от век след драматичните събития тракийската кауза продължава да очаква своята историческа справедливост.
„Много се надявам един ден да дойде и справедливостта за тракийския ни род“, каза Йотова, като подчерта, че възлага надежди на днешните български управници да защитават националния интерес на най-високо международно ниво.
В словото си тя акцентира не само върху паметта за миналото, но и върху предизвикателствата на настоящето. Според нея светът е изправен пред достатъчно конфликти и разделения, а решенията трябва да се търсят чрез диалог и преговори, а не чрез противопоставяне.
„Да няма никога повече майчини и детски сълзи. Да няма никога повече прекършени криле на децата ни и празни майчини ръце“, заяви президентът, определяйки това като мисия на съвременните поколения.
Йотова нарече мемориалния комплекс „Илиева нива“ „Голготата на тракийските деца“ и подчерта, че мястото е не само символ на скръбта, но и урок по историческа памет за бъдещите поколения.
По време на събора държавният глава и кметът на Ивайловград Диана Овчарова поставиха капсула на времето с послание към хората, които ще живеят след десетилетия, и засадиха кипарис като символ на паметта и приемствеността.
Сред акцентите на събитието беше и инициативата на Съюза на тракийските дружества в България за канонизиране на избитите тракийски деца. От организацията съобщиха, че вече са изпратили официално предложение до Светия синод на Българската православна църква.
Съборът събра представители на държавната и местната власт, дипломати, общественици и тракийски организации от България и чужбина, които сведоха глава пред една от най-болезнените страници в българската история.
