Иван Шишков за „Хемус“: Един ден ни струваше над 1 млрд. лева, държавата плащаше ударно, вместо да строи
Регионалният министър обвини предишното управление, че чрез инхаус договори е развивало избрани фирми, а не пътната инфраструктура
Пътното строителство през 2018, 2019 и 2020 г. е било превърнато в механизъм за авансово разплащане с определени компании, без държавата да разполага с необходимата проектна готовност. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков.
Коментарът му идва ден след пресконференцията „Кой, кога и как в пътния сектор“, на която МРРБ представи документи и хронология на договорите за автомагистрала „Хемус“ и скоростния път Видин–Ботевград.
„Пътното строителство през последните години – създадени са фирми и са се развивали бурно през 2018, 2019 и 2020 година. Това е периодът на затягането на примката около шията на държавата“, заяви Шишков за БТВ.
Според него под заявеното намерение за ускорено изграждане на инфраструктурата държавата всъщност е осигурила огромен финансов ресурс за частни дружества.
„Тогава държавата е решила, под добрите намерения, че ще развива инфраструктурни обекти, действително да развие фирми, а не инфраструктурата на България“, каза регионалният министър.
„Автомагистрали“ се превърна в най-голямото строително дружество
Шишков посочи, че договорите са възлагани по инхаус процедура чрез държавното дружество „Автомагистрали“, без стандартни обществени поръчки и конкуренция между строителните компании.
„Вчера извадих документация и показах фирмите, на които е възлагано без търгове и конкурси – чрез инхаус процедура и чрез държавното дружество „Автомагистрали“, което на практика се е превърнало в най-голямото строително дружество в България“, заяви той.
Държавната компания е получавала поръчките, а впоследствие е сключвала договори с частни фирми за доставка на материали и техника. Именно по този модел през декември 2018 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ възлага на „Автомагистрали“ изграждането на участъци от 1 до 6 на АМ „Хемус“.
Проблемът според Шишков е, че за част от трасетата по това време не е имало завършено проектиране, отчуждени имоти и разрешения за строеж. Въпреки липсата на готовност държавата започва да раздава значителни аванси.
Как лимитът от 20% се превръща в аванс от 35%
Първоначалната заповед на тогавашния регионален министър Петя Аврамова е ограничавала авансовите плащания до 20% от стойността на договорите и до 100 000 лева.
Представената от МРРБ официална хронология сочи, че на 12 септември 2018 г. заповедта е изменена. След промяната авансите вече могат да надхвърлят ограниченията, при условие че министърът бъде уведомен. Впоследствие Управителният съвет на АПИ определя авансово плащане в размер на 35% за първите шест участъка на „Хемус“.
„Какво се случва? Дава се предложение, изменя се заповедта и се дава възможност авансът да бъде значително по-голям. За един ден – а този един ден ни струва повече от 1 млрд. лева“, заяви Шишков.
През декември 2019 г. същият размер на аванса – 35%, е определен и за участъци 7, 8 и 9. Подобен модел е използван през 2020 г. и при договора за пътя Видин–Ботевград.
„Затягането на примката започва, защото държавата не строи, а ударно разплаща“, обобщи в ефир регионалният министър.
Договорите са „камък на шията на държавата“
По данни на МРРБ при лотове 3, 4 и 5 на пътя Видин–Ботевград няма извършено строителство, въпреки раздадените аванси. Предстои да бъде проверено дали средствата са налични и могат да послужат за реалното започване на работата.
„Ако ги нямаше договорите, щеше да е много лесно. Те са камък на шията на държавата. Сега водим много тежки преговори с фирмите да се върнат и да започнат да строят“, заяви Шишков вчера на пресконференцията.
Въпреки критиките министърът подчерта, че държавата не може просто да прекрати всички наследени договори, защото финансовите щети могат да бъдат още по-големи.
„Ние като управляващи не можем да зачертаем всички договори. Длъжни сме да продължим да работим с тях. Ще изискаме качество, отговорност и ще направим така, че всички обекти да бъдат завършени в нормални срокове“, каза той.
Шишков обяви, че компаниите, получили договори и авансови плащания, трябва да докажат, че могат действително да строят.
„Тези фирми са наследство, те са се развивали в годините назад. Сега е моментът да покажат коя е истинска строителна фирма и коя е създавана с други цели“, подчерта министърът.
МРРБ ще анализира и начина, по който в договорите на „Автомагистрали“ са се появили нови подизпълнители след приключването на процедурите. „Дори да е законно, не отговаря на моралните принципи“, коментира Шишков.
Регионалният министър обяви, че целта е да бъде променен целият подход към пътния сектор, без да се обявява война на строителните компании.
„Нищо не искаме да прикриваме. Дали фирмите са жертви или участници, следствието ще установи. Не може да ни извиват ръцете, но при коректност от двете страни ще си партнираме“, заяви той.
