Според финансовите журналисти Стефан Антонов и Петър Илиев случаят с кредита, свързан с бизнесмена Румен Гайтански, не е изолиран, а е част от по-широкия дебат за начина, по който са управлявани ресурсите на ББР през годините
Екстрадицията на бившия изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев отново постави във фокус въпросите около големите кредити, отпускани от държавната банка, концентрацията на финансов ресурс в ограничен брой компании и възможното влияние на политически фактори при вземането на решения.
Според финансовите журналисти Стефан Антонов и Петър Илиев случаят с кредита, свързан с бизнесмена Румен Гайтански, не е изолиран, а е част от по-широкия дебат за начина, по който са управлявани ресурсите на ББР през годините и дали при определени решения може да се търси наказателна отговорност.
Мавродиев е обвиняем по разследване за отпускането на заем от близо 150 млн. лева към компания, свързана с Гайтански. Казусът отново повдигна въпроси за ролята на държавната банка, критериите за одобряване на големи кредити и възможните зависимости при управлението ѝ.
По думите на Петър Илиев сред най-обсъжданите спорни кредити от периода на управление на Мавродиев са два. Единият е заемът за дружеството „Свети Георги“, което се занимава със събиране на вземания и през 2019 г. получава финансиране от около 75 млн. лева. Според Илиев кредитът е проблемен, но продължава да се обслужва, макар и с трудности.
По-големият казус е свързан с кредита за „Роудуей Кънстракшън“, отпуснат за придобиването на „Пътстройинженеринг“ – компания, свързвана с Румен Гайтански. Според Илиев заемът е имал обезпечение, но неговата реална стойност впоследствие е била поставена под съмнение. След оценка на активите се оказало, че те не покриват размера на финансирането, а кредитът е бил провизиран и отчетен като загуба от банката.
В ефира на „Здравей, България“ по NOVA Стефан Антонов сравни схемата с модели, наблюдавани при случая с КТБ. Според него основният проблем не е единствено размерът на кредита, а структурата на обезпечението. Той посочи, че сред ключовите активи е била концесия, която впоследствие е била прехвърлена, което е намалило реалната стойност на гаранциите за банката.
В разговора беше обсъдена и концентрацията на кредити в ББР. Според Антонов първоначалната идея на банката е била да подпомага бизнеса основно чрез кредитни линии към търговските банки, а не чрез директно финансиране на големи компании. Той посочи, че през годините значителна част от директно отпуснатите средства са били насочени към ограничен брой икономически групи.
Журналистът уточни, че самата концентрация на кредитен ресурс не представлява автоматично нарушение, тъй като ББР е имала задача да финансира и стратегически отрасли. В същото време той отбеляза, че големите кредити на държавната банка често са били съпътствани от съмнения за политическо влияние.
По темата за т.нар. „политически кредити“ Петър Илиев заяви, че това определение може да се използва за заеми към компании, свързани с влиятелни политически фигури, независимо дали средствата са били използвани за реална икономическа дейност.
Двамата журналисти подчертаха, че управлението на ББР е пряко свързано с решенията на държавата като собственик на банката, включително чрез назначаването на ръководни и надзорни органи.
Що се отнася до наказателното производство срещу Мавродиев, Илиев отбеляза, че първоначалните обвинения за престъпление по служба традиционно са трудни за доказване при банкови ръководители. Според него при обвинения за присвояване прокуратурата ще трябва да установи конкретни действия, лична облага или участие в схема за неправомерно разпореждане със средства.
Антонов постави въпроса дали разследването не трябва да обхване по-широк кръг от големи кредити в историята на ББР. Той посочи, че подобни заеми преминават през няколко нива на контрол – експертни оценки, анализ на риска, управителни органи и надзорен съвет.
Според двамата журналисти развитието на делото може да даде по-ясна картина за начина, по който са управлявани големите финансови ресурси на държавната банка – дали става дума за лоши управленски решения, прекомерно поемане на риск или за насочване на публичен ресурс към определени кръгове.
Стоян Мавродиев беше задържан на 4 юни в Белград след международно издирване, продължило близо две години. Българската прокуратура го разследва по дело за кредит от близо 150 млн. лева, отпуснат от ББР. По същото производство обвинение има и бизнесменът Румен Гайтански. Според прокуратурата част от средствата са били използвани за изплащане на дивиденти и за покриване на задължения на дружества, свързвани с ТЕЦ „Варна“.
Към момента няма публично обявен окончателен резултат от разследването, а българските власти подготвят процедурата по екстрадирането на Мавродиев от Сърбия.
