Близо 300 институции отговарят за движението по пътищата, но стратегията остава без ясно финансово обезпечаване
България разполага с огромен институционален и обществен потенциал за ефективна борба с тежките катастрофи, но той не се използва достатъчно добре. Това заяви за БНТ председателят на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ Марта Петрова.
По думите ѝ за безопасността на пътя отговарят близо 300 институции – пет секторни ведомства, Държавната агенция за пътна безопасност, Агенция „Пътна инфраструктура“, 28 областни администрации и всички 265 общини.
„Това, което ни убива на пътя, е известно от много отдавна. За съжаление днес говорим за дълга история на едно заболяване, при което анамнезата е много тежка“, заяви Петрова.
Тя обясни, че актуализираната Национална стратегия за безопасност на движението съдържа нови мерки и методи, но не е ясно колко средства са предвидени за тяхното изпълнение.
„Не може да се каже колко пари се заделят и това е основен проблем, защото стратегията я има, но тя не е финансово осигурена“, посочи председателят на агенцията.
Според нея отделните ведомства не обвързват мерките за пътна безопасност със своите програмни бюджети. Затова държавата не разполага с ясна сметка какви средства са необходими и за какво ще бъдат използвани.
Държавната агенция определя рисковете, предлага мерки и всяка година анализира резултатите, но няма правомощия да задължи останалите администрации да изпълняват препоръките ѝ.
„Координационният орган в лицето на Държавната агенция може да изпълни пълния спектър от функции, вменени му от закона, но не може да гарантира, че инструментите и продуктите, които създава, ще бъдат припознати и използвани от всички останали администрации“, обясни Петрова.
Тя подчерта, че контролът върху движението, състоянието на инфраструктурата и обучението са разпределени между различни органи. Затова един човек или една институция не могат да носят цялата отговорност.
„Когато има неизпълнение в съответния сектор, отговорността трябва да се търси при източника“, категорична беше тя.
Петрова припомни, че агенцията от години предлага промени в работата на Фонда за безопасност на движението.
„Действително събраните средства трябва да отиват пряко за дейности с ефект върху безопасността. Предлагали сме конкретни изменения, включително механизъм средствата да се разходват на проектен принцип и в полза на българските общини“, заяви тя.
Агенцията изготвя ежегодни анализи на катастрофите по общини и по направления от републиканската пътна мрежа. Докладите показват къде трябва да бъдат насочени усилията на собствениците на пътищата и контролните органи.
На въпрос дали институциите четат тези анализи Петрова отговори:
„Не мога да кажа. Могат да ги четат, но да не ги припознават. Могат да не ги четат въобще. Могат да ги четат частично или избирателно.“
Председателят на агенцията посочи, че още преди седем години е предложено създаването на обща електронна система за обмен на данни и административнонаказателната дейност при нарушения и катастрофи.
„От седем години предлагаме в плановете за действие да има такива мерки. Записали сме го преди седем години – без изпълнение“, каза Петрова.
Сега системите се изграждат в спешен порядък, но според нея това е можело да стане значително по-рано.
Петрова допълни, че от пет години агенцията настоява пътната безопасност да стане делегирана от държавата дейност за общините. В предишния проектобюджет са били заложени 4,8 млн. евро, но средствата не са отпуснати, тъй като бюджетът не е бил приет.
„Имаме нужда от партньори и съмишленици, от администрации, които работят и дават правилни експертни анализи. Трябва да използваме целия потенциал не само на държавата, а и на обществото, защото в момента като участници в движението свирим сирените на безумието“, заключи Марта Петрова.
