Това съобщи депутатът и пулмолог Александър Симидчиев
За нулево изпълнение на скрининговите програми за онкологични заболявания през първата половина на 2026 г. сигнализира депутатът и пулмолог Александър Симидчиев, позовавайки се на отчет на Министерството на здравеопазването.
Симидчиев съобщи, че е получил отчета на здравното министерство в парламентарната комисия по здравеопазване. По думите му документът за изпълнението на програмния бюджет на МЗ към 30 юни показва „мрачна реалност“ – нулево изпълнение на заложените скринингови дейности.
„Нула! Нито един прегледан. Нито един изследван. Нито един спасен“, написа Симидчиев. Той постави под въпрос смисъла от национални стратегии, ако заложените в тях мерки не се изпълняват.
Според депутата заболеваемостта от онкологични заболявания е 265,3 на 100 000 души при заложена цел от 243 на 100 000. Той подчертава значението на ранното откриване на рака и посочва, че профилактичният скрининг може да увеличи шансовете за успешно лечение.
През май Министерството на здравеопазването представи за обществено обсъждане национални програми за организиран скрининг на рака на маточната шийка и на дебелото черво.
От ведомството посочиха, че програмите са част от Националния план за борба с рака и имат за цел да създадат системен и проследим механизъм за ранно откриване на заболяванията.
Програмата за рак на маточната шийка е предназначена за жени между 25 и 65 години, независимо от здравноосигурителния им статус. Предвижда се използването на HPV тест за откриване на инфекция и предракови изменения.
Според данните, представени от МЗ, България е сред малкото държави в ЕС без устойчив организиран скрининг за този вид рак, а смъртността у нас е повече от два пъти над средната за Европейския съюз.
Другата програма е насочена към мъже и жени на възраст между 45 и 75 години. Предвижда се използването на количествен FIT тест за откриване на окултна кръв в изпражненията, който може да бъде направен и в домашни условия.
По данни, цитирани от здравното министерство, повече от половината случаи на рак на дебелото черво в България се диагностицират в късен стадий, докато само около 8-10% се установяват в резултат на профилактика или ранен скрининг.
И двете програми предвиждат национална организация на скрининга, електронно проследяване чрез Националната здравноинформационна система, информационни кампании и стандартизирани процедури. В процеса трябва да участват общопрактикуващи лекари, специалисти и лаборатории.
За 2026 г. са поставени цели за обхващане на най-малко 70 000 жени със скрининг за рак на маточната шийка и минимум 160 000 души със скрининг за рак на дебелото черво.
От Министерството на здравеопазването посочват, че ранното откриване е сред най-ефективните подходи за борба с онкологичните заболявания. Според данните, използвани при разработването на програмите, при диагностициране в ранен стадий преживяемостта може да достигне 90%, докато при късно откриване тя е значително по-ниска.
