Един депутат казва погрешна дума и тя започва масово да се употребява, каза проф. Мурдаров
Проф. Владко Мурдаров е изследовател на българския език. Той е автор на множество книги за чистотата на езика, за грешките, за чуждиците в българския език. В навечерието на 24 май той разказа пред Таралеж тенденциите в съвременната българска реч.
Проф. Мурдаров, пред своите студенти сте разказвал, че Вие самият сте обърнал внимание на граматиката, когато сте започнал да учите немски език. Кога човек се замисля за граматиката на родния си език?
Общо взето човек не се замисля за граматиката. В потока на речта се появяват и граматическите грешки. За това е нужно да се обърне специално внимание на граматиката, макар че малцина ѝ обръщат внимание.
Някои от Вашите книги са посветени на грешките в публичната реч, която чуваме по радиото и телевизията. Може ли да говорим за сезонност - в един период са били икономически, в друго време - други. Кои са езиковите грешки на нашето съвремие?
Грешки има винаги. Сега в новия парламент новите хора внасят нови езикови грешки или възстановяват забравени грешки. Например, при откриването на настоящото 52-о Народно събрание. Доайенът на парламента проф. Румен Миланов каза: "в тази връзка обявявам заседанието за открито". Изразът "в тази връзка" е русизъм. Многократно сме говорили, че коректният израз е "във връзка с това".
Друга, често допускана грешка, е ударението на думата омбудсман. Ударението е на първата сричка, но почти всички говорят омбудсман, с ударение на втората сричка, което не е правилно.
Освен ударенията, в предишни събрания бяха измислили нови думи като: "ваканцувам" и пр.
В по-предишното Народно събрание беше създадена думата "входирам". Независимо, че в момента, в който Искра Фидосова за пръв път я употреби в парламента, защото надставката "-увам" трябва да се добави до чуждоезикова основа, докато думата "вход" е българска. Нямаше полза от това оспорване, оказа се, че юристите много си харесват тази дума, защото описва внасянето на документи и искането на входящ номер при това действие.
"Ваканцувам" се чу от Цецка Цачева. Наблюдавам, че един депутат казва някаква грешка, която се харесва на хората и започва да се употребява масово.
Сега имаме "бангаранга", появи се и карикатура - "положението е "бангаранга".
Не очаквам тази дума да влезе в речника на българския език. Основното при нея е значението на хаос. Употребява се в сякакви ситуации.
Речта отразява начина на мислене. Тя показва нивото, на което човек може да си позволи да бъде. Какво е нивото на хората, които ни водят спрямо техния изказ?
Хората, които говорят публично, сякаш се заразяват един от друг. Затова речта им е пълна с клишета, Вие не чувате оригинална мисъл. Всичко са думи, които непрекъснато се употребяват. Речта сега е изпълнена с клишета. Отгоре на всичко, те ползват и груби изрази в общуването си. Пръв за "език на омразата" заговори Лютви Местан. Днес вече няма друго - всичко е език на омразата. При сегашния министър-председател няма език на омразата, но има друго. При него е клише до клише.
Как може да излезем от тези щампи и от обезличаването на красивия български език?
Нищо не може да се направи. Даже писателите, за да излязат от клишетата, започват да ползват повече диалекта и всякакви жаргони. Това не е обогатяване на езика.
Някога ни казваха, че слушането на радио и четенето на книги развива мисленето. Съвременните хора четем доста, но предимно кратки тестове със спорно съдържание. Как се възпитава добрият вкус?
Казват - с четене. Въпросът е какво четем. Художествена литература в момента не се чете. И най-важното - не художествена литература изобщо, а онази, класическата художествена литература. Оттам човек може нещо да научи и да си обогати речта. Иначе не бива да разчитаме на онова, което ще чуем по радиото или по телевизията, защото то предлага само клишета.
Сякаш нямаме бягство от клишетата.
В момента няма бягство от клишетата. Не зная кога може да намалее техния брой. Повечето публични личности са като извадени от един и същ калъп. Затова и речта им е такава - калъпна.
Следя публичната реч и подскачам на всяка втора дума. Искаш - не искаш, надяваш се, че нещо може да се промени, но... не виждам перспектива.