Светлозар Желев е работил в издателствата „Сиела“ и „Колибри“. Той е експерт в областта на книгоиздаването, мениджмънта, литературата и медиите. Завършил е История в Софийския Университет „Свети Климент Охридски“. 

Господин Желев, честваме Св. св. Кирил и Методий, чуваме високопарни слова за приноса на България за Глаголицата и Кирилицата, ала книжни хора ли сме съвременните българи?

Българинът чете, но не купува толкова книги, колкото му се иска, поради чисто икономически условия. Ние продължаваме да бъдем една от най-четящите нации, въпреки всички социологически проучвания, че близо 60% от българите не са прочели нито една книга за изминалата година. Аз не вярвам в това. Смятам, че наследството, което имаме през образованието и възпитанието, ни прави една от най-четящите и с най-високия литературен вкус нации. Вярвам, че българинът продължава да е много четящ. 

Назовете някои автори и книги

Автори като Теодора Димова, Алек Попов, Георги Господинов, Йоанна Елми, Рене Карабаш, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Александър Секулов, Владимир Андреев, Костадин Костадинов, Кристин Димитрова, Елена Алексиева, със сигурност пропускам много български автори. Ако отидем в световната литература, която е друга вселена, присъствието на фестивала "Литературни срещи" през април, където гостуваха Саяка Мурата - прекрасната японска писателка и Пол Линч от Ирландия, имаше толкова много хора с невероятно отношение към книгите, че виждаш, че има смисъл. Виждам огромния интерес и желанието на хората да бъдат близо до литературата, макар да има много фактори, които възпрепятстват това, за тях също може да говорим. В България има висока култура на четене. 

Какво чете българинът?

Разбира се, много различни неща, българинът е различен читател от всеки друг. Ние сме България. За всяка една държава националната литература е на най-високо ниво по отношение любовта на читателите. През 90-те и в началото на 21-и век страната ни не беше така, но вече със сигурност българските писатели са сред най-любимите на българските читатели. Българинът чете всичко, което се чете и по света - криминална литература, любовни романи, новият голям хит в световното книгоиздаване - роментъзи, книги за самопомощ - популярна психология, история, мемоаристика - всякакви неща, както и висока литература. Литературата е и забавление.

Стандартите на БиБиСи някога бяха, че една медия трябва да информира, възпитава и забавлява. Ако говорим за достъпността на литературата - как диференцираната ставка на ДДС помага на българското книгоиздаване?

Благодарение на най-после приетата диференцирана ставка на ДДС от 9% за книгите преди 3 години - до голяма степен много български книгоиздатели оцеляха благодарение на тази ставка. Книгите успяха да запазят своята приемлива цена. Трябва да бъде върната съществуващата нулева ставка на ДДС върху учебниците, която беше премахната преди 20 години. Това е послание от страна на държавата. Тя има няколко лоста в подкрепа на културата и те са обикновено финансови. Тя може да подкрепя създаване на самите произведения на изкуството - книгите, издателите, разпространяването на книгите. Книжната екосистема - издателската култура, е изключително важна. Такива примери съществуват в света и смятам, че трябва да се възползваме от добрите практики, например - Словения. Там Агенция подкрепя издаването на словенска литература в чужбина, но подкрепя и словенските писатели, издатели и книжарници през програми. В това отношение българската държава е огромен длъжник. Да не говорим, че най-важната възможност, която държавата има, са библиотеките. Има стандарт за библиотека, според който ежегодно във всяка библиотека трябва да влизат 0,3 книги на глава от населението. При население от 6,6 млн. души това е около 2,2 млн. нови книги в библиотеките. Това е записано в нормативен акт, но самата държава не го спазва. Надявам се, че българската държава ще осмисли своята отговорност към достъпа до книги на своите граждани. 

Покривът на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" тече. В библиотеки в провинцията заради лошо съхраняване някои от книгите вече се бракуват. Как се съхраняват книгите в съществуващите библиотеки? 

Това е системен проблем, който зависи от финансиране. И отново това е послание от страна на държавата. Словата на 24 май и на 1 ноември не означават нищо, защото не са превърнати в дела. Когато говорим за държавни дела, това означава финансова и законодателна рамка. До момента, в който държавата не достигне до поддръжка на книгоиздаването и книгоразпространението, нещата няма да се променят. Ние още се стремим към онзи митичен 1% от БВП за култура, който е най-ниският в Европа. Сега сме под 0,5% от БВП - това е под половин процент за култура. Ако този 1% от БВП бъде приет и част от бюджета и разбирането на държавата за културните нужди на нейните граждани бъде разбрана, ще имаме ремонтирани библиотеки, българските читалища ще се превърнат отново в центрове на общността. Близо 200 г. България има най-развитата мрежа от такива общностни центрове, каквито са читалищата, а ние ги изоставихме на произвола на съдбата. Може да бъде направено, но всичко зависи от политическа воля.
Ако библиотечните работници продължават да получават най-ниските заплати, това са хора с образование, с научни степени. Само някои са само с едногодишен курс, но къде няма "калинки", но това не е проблем на библиотечната система, а е проблем на българската държавност - на толкова постове стоят хора, които нямат нито образованието, нито квалификацията, нито опита, още по-малко - капацитета да заемат един или друг пост. Когато говорим за библиотеките и за музейните работници, един от големите проблеми е заплащането. Да говорим за музикантите в оркестъра на БНР.

Когато говорим за нулева ставка на учебниците, има и един друг въпрос - кой и какви учебници пише. Как избираме хората, които учат децата ни?

Винаги, когато говорим за хора, този процент може да бъде опорочен. Дали писането на учебници, дали пресъздаването на плановете за програмите, за които да бъдат написани тези учебници или експертните съвети, които оценяват учебниците. Имаме страхотни учени, които могат да напишат великолепни учебници, но винаги разговорът за реформи в образованието се използва за политическа манипулация. Обикновено става дума за литература и история - това са изключително болни теми. Само тогава започваме да осмисляме, че в основата на нашата национална култура и на това да се наричаме българска нация седят две неща - българският език, българската литература и от друга страна - българската история. Когато започнем да осъвременяваме тези два предмета - български език и история, тогава започва политическа вакханалия.
Посегнаха на (Христо) Ботев, посегнаха на Левски, на Паисий - до ужасяващи неразбирания за това, че българската история трябва да бъде пренаписана. Завършил съм история. На моята първа лекция проф. Емил Гетов, тогава декан на Историческия факултет на СУ "Климент Охридски" каза: "уважаеми колеги,  забравете какво сте учили в училище, за да научите историята". Завършвайки история разбрахме какво имаше предвид проф. Гетов.
Начинът, по който историята на България се поднася в учебниците и в училищната програма, до голяма степен не е изчистен от идеологическите и пропагандни наслагвания отпреди 1989 г. В историческата наука продължават да битуват термини, които нямат нищо общо с науката. Най-якият пример е "турското робство", което нито е турско, нито е робство. Шегувам се, че турското робство е едно от най-скъпите на българина неща, защото посегнеш ли му - той скача на бой. 

Османско е. 

Говорим за историческа и научна терминология, която е различна от литературната. Смятаме литературата за историография, което не е така. 

Вие представяте България на много книжни панаири. Какъв е образа на страната ни през литературата, която представяме там?

Това са международни панаири на книгата. Всеки един от тях е много различен. Бях в Солун, преди това - в Лайпциг, който е най-големият панаир на книгата в немскоезичния свят, както и един от най-големите в света литературни фестивали, който се казва "Лапциг чете" с над 3000 събития за една седмица. Лондон е най-големия национален панаир в света, който е особено важен за англоезичния свят. Англоезичната литература държи около 80% от цялата литература в света. От друга страна - на Международния панаир на книгата в Солун, където имахме щандове и участие на български автори, България беше почетен гост. За пръв път след 27 години България беше почетен гост на голям книжен форум. Това означава, че цялата светлина на прожекторите е насочена към тази държава - към нашата литература, към нашите автори. Имахме близо 10 автори, преводачи, 10 издатели в рамките на тази програма. В рамките на четири дни българската литература беше изцяло на фокус.
Сега предстои в началото на юни Букурещкия панаир на книгата, на който България ще бъде почетен гост. Там също ще имаме такава програма.