Животът отблизо: Защо превърнахме децата в разменна монета
Често поставяме децата в роля, която не е за тях
Аарон е украинец по рождение, пътешественик по душа и дискретен мъдрец по проявление. С разнопосочно образование, свободолюбив дух и прецизна наблюдателност той изследва света. Казва, че постоянното му местожителство е в Австрия, но сега е гражданин на света. Смята че Бог позволява войните, за да може хората да станат по-добри. Той не спори, не доказва, а пътешества и изучава живота в различните страни. Няма намерение да пише книга или да организира лекции. Той е един от хората, които умеят да присъстват тук и сега, да наблюдават и да отсяват.
„Пътешествам по света, гледам как хората живеят – къде е щастието, любовта. Каква е красотата, дали спасява света или не го спасява. Започнах да пътешествам от скука. А ако трябва да дам официален отговор – винаги съм мечтал да пътешествам.
Не мога да кажа точно първо пътешествие, но често пътувах с велосипед до полуостров Крим, имаше едно 80-километрово шосе и аз пътувах до там – през лятото по три пъти. Имаше приключения, нощувки, бях дете. След това започна пътуването ми към други страни, а напоследък съм постоянно на път – не зная къде ще бъда утре“, започва разказа си Аарон.
В неговите очи Крим преди 2014-а година е изглеждал като сегашна София – обикновено, психологически почти същото – много различни религиозни общности. „Може би беше малко по-туристически, при вас сякаш не е така туристически насочен града. Може би като Варна, например. Обикновени хора, нищо особено.
Аарон не се наема да описва какво е видял за 10 дни в България, споменава само, че е относително чисто. „Идвам от Албания, там всеки има своя кофа и плащат за извозване, но се стреми да изхвърли своя боклук в чуждата, за да плати по-малко, дава пример той.
Според него, колкото по-голям е мегаполисът, толкова по-напрегнати и сериозни са хората. „Повечето хора не забелязват нищо наоколо. Около 30% от хората не виждат нищо около себе си, те само вървят, работят. В големите градове хората са притеснени. Ако отидеш в селата, там хората сякаш са по-щастливи“, обяснява Ария.
Усилено пътува от 2017 година. „Когато пътувам, общувам с Бога. Казвам, например – „Боже, дай ми лъжица. Той не ми дава лъжица, Той изпраща хората, които ми доставят тази лъжица. Или имам въпрос в себе си и случайно срещам събеседник, който мимоходом отговаря на този въпрос, който много дълго ме занимава. Смятам, че Бог говори чрез хората“, каза Аарон.
Той разказа как намира добрите хора. „Когато излизам на пътя, аз не зная дали този човек е добър или не. Най-интересното е когато си с раница на гръб и спираш коли на автостоп, Бог отсява при кого да те качи, Той внушава на шофьора да спре. Само този човек е определен да те превози в този момент. Когато пътувам с моята каравана, това не се случва. Именно, когато човек шофира с пълна скорост и спира пред теб, тогава разбираш, че в този момент, той е добър за теб. Любимото ми пътешествие е на автостоп“, разказа Ария.
Той е обикалял из Иран, из Казахстан на автостоп. „Тогава разбираш всичко. Човекът, който те е взел на стоп, те води в такива краища, където не е добре да отидеш с кола. Предоставя ти възможност да пояздиш на конете му, да видиш как живее. Взима те човек с колата си, предлага ти да отидете на неговата вила. Когато пристигате, съпругата му е приготвила обяда. Тя не знае, че ще има гости – обикновено за гости трапезата е по-изискана, по-богата. Тя е приготвила това, с което те се хранят обикновено, което приготвят за себе си. На мен ми беше много интересно да опитам и да видя какво те ядат в ежедневието си“, разказа Ария.
Той даде пример, че в Казахстан всеки ден на всяко хранене ядат месо. „Тяхната територия се равнява около пет пъти територията на Франция, а населението им е около 9 млн. През цялото време конете им пасат свободно. Стопаните отиват, проверяват, взимат месото. Те ядат и конско месо“, обясни Аарон една от разликите с обикновената европейска кухня.
За дългото си странстване той обясни, че не може да отговори конкретно какво е научил за себе си - „това е ежедневен процес“.
Аарон Ария не смята да описва пътешествията си в книга. „Някои хора пишат, защото искат пари. На мен пари не са ми нужни. Други – за да станат известни. Аз и това не желая. Трети искат да предадат знания, но аз виждам как хората все по-малко четат книги и как младежите въобще не признават знанията на по-големите. Няма особен смисъл в това. Дори малко снимки правя. Когато гледаш една фотография, това е носталгия. Основното е какво ти е в главата и какви емоции имаш. Мозъкът ми работи така че да отсява негативното, да не го помни. Например – бях в Индия. Там има и боклук, и бедност, и много други неща. След години в главата ми остана само вкусният аромат на техните ястия, красивите сарита на жените – ти виждаш само, че идва едно красиво сари, знаеш, че това е жена, но не виждаш каква е тя. Гледаш красивото облекло и това е много хубаво“, разказва той с усмивка.
Ааарон дава пример с европейска жена, която на публично събитие, макар придружена от съпруга си, е била облечена доста оскъдно. „Всички мъже гледаха, аз като мъж също гледах… защо е нужно това“, пита той.
За да пътешестваш, не са ти нужни много пари, категоричен е Аарон. „Това убеждение е продиктувано от телевизора, от масмедиите. На мен ми е по-скъпо да живея на едно място, отколкото да пътешествам години“, смята той.
„За да пътешестваш, е нужно да се уповаваш на Бога. Когато се научиш да се уповаваш на Бога, няма да мислиш, че нямаш какво да ядеш днес. Когато имаш вяра, Бог ще ти даде и и да се нахраниш и да се подслониш. Дори да не ти даде за ден, няма да умреш за ден. Неговото могъщество можеш да видиш по този начин. Пътешествайки виждаш неговото величие. Аз също давам нещо на хората – например, ако някой ми даде залък хляб, аз съм благодарен. Моите разкази, моите истории, знания може да са му от полза. Един спира да пие, друг отказва цигарите – защото има такива знания, които не можеш да прочетеш в книгите“, обясни той.
На въпрос откъде са тези знания, той отговаря, че всичко е от Бога.
Аарон си дава сметка, че пътешествията му сега са възможни, защото не е обвързан с жена и деца. Би спрял пътуванията си, при промяна в домашните задължения. „Може и с жената и децата да пътуваме, но не така интензивно, както сега. Сега 9 от 12-те месеца съм бил някъде далеч от дома. Ако имах жена и деца, може би нямаше да е така, но всичко зависи – може да отидем в Южна Африка, да поживеем три месеца, след това да се върнем тук. Това също се смята за пътешествие. Има хора, които са номади. Ако намеря жена, която би пътувала с мен, може да продължим – всичко е под въпрос“, обясни Аарон.
За българските читатели пътешественикът Ааарон Ария каза: „Вие имате прекрасна страна с чудесен климат. Обичайте мястото, където сте, правете добро и няма да имате война, всичко ще е наре. Бог е във всеки човек. Само добротата и красотата ще спасят света. Не парите, не властта“.
Като причина за войните по света той е убеден, че Бог ги допуска там, където има лошотия, за да промени хората. Като причина за войната в Украйна той посочва ресурсите. „Много американски интереси… в основата са парите. Не зная кога може да приключи тази война, не е видно в близко бъдеще. Парите са реалността, а в основата – ако населението, ако държавният организъм е заболял духовно, психологически, има нужда от катарзис, нещо, което да се случи и да преобърне нещата. В случая това е война. Сега виждам оздравяване в Украйна – хората си помагат, споделят това, което имат. Но … духовната болест я виждам в Европа“, каза пътешественикът.
Запитан как може да предотвратим подобно ужасно развитие на събитията, той каза: „нужно е в Бога да повярваме. Да изключим телевизора. Как правителствата влияят върху хората? – чрез медиите. Масмедиите диктуват на хората как да живеят. Ако искаш да си свободен, освободи се от всичко – телевизор, интернет. Някои казват, че няма да знаят новините. „Не се безпокой, не е нужно да знаеш всичко. Ако нещо е много важно, ще ти каже съседът или приятел. Най-важното е спокойствието и да знаеш Бога. Няма рецепта как човек да стигне до спокойствието, но който е омиротворен, може да доживее до 90 години. „Таблетка спокойствие“ удължава живота. Храната също е много важна, но спокойствието е основното“, допълни Аарон Ария.
Често поставяме децата в роля, която не е за тях
Случайно попаднах в България и вече 20 години съм тук, разказа Гари Роуландс пред ТАРАЛЕЖ
Има ли желание, може да се постигне всичко, заяви архимандрит Атанасий пред ТАРАЛЕЖ
За нуждата от добър дублаж на исторически и по-сериозни филми - разказа Алексей Стамболов пред ТАРАЛЕЖ
Часове преди концерта им на 30 ноември Весела Веселинова от ТАРАЛЕЖ разговаря с Тодор Янкулов
Весела Веселинова е журналист с опит в печатните медии, в телевизията и в радиоефира. Тя получава и наградата „Офицър“ за упорито търсене на новини още в годината на учредяване на това отличие. През 2016 г. е носител на грамота „Скритото добро“ на Столична община.

Коментари (0)