Според адвокат Елица Буенова промяната в Гражданския процесуален кодекс е направена под предлог, че се въвежда европейска директива за защита на потребителите
"Държавата е приела тихомълком законова поправка, която на практика отнема правото на гражданите да водят колективни искове срещу институциите заради опасната пътна инфраструктура у нас".
Това каза адвокат Елица Буенова пред НОВА ТВ. Тя уточни, че идеята за колективен иск срещу държавата се е зародила след поредната тежка катастрофа на автомагистрала „Тракия”. Когато обаче юристите са започнали подготовка по делото, са се сблъскали с неочаквана законова пречка.
„Оказа се, че нямате право, защото в законодателството ни се е промъкнал един текст. Не знам дали незабелязано, но недискутирано със сигурност, през февруари месец, който реже възможността на гражданите да участват в такива колективни искове, освен ако специално в закон не е определен всеки един конкретен случай”.
Според Буенова промяната в Гражданския процесуален кодекс е направена под предлог, че се въвежда европейска директива за защита на потребителите.
"На практика обаче текстът забранява колективни искове срещу държавата, министерства и общини за състоянието на пътищата или мръсния въздух, тъй като в тези случаи гражданите не се водят класически „потребители”. Прикривайки се зад приемането и въвеждането на изискванията на европейското законодателство, те приемат тази алинея 4, в която казват, че никой няма право да завежда колективни искове, ако не е предвидено в закон”.
Буенова уточни, че промяната е гласувана от депутатите почти без никакъв дебат. Тя изтъкна и друг парадокс – държавната Агенция за пътна инфраструктура сама е изготвила доклад през есента на 2025 г., в който признава проблемите, но действия не следват.
„Тя е направила този доклад, в който констатира, че пътищата в страната са в окаяно състояние. И тя е отчела тази дейност. И дотам. Какво правим след това? Къде са последващите действия? Какво ще правим с този доклад, освен да го приберем в поредния шкаф?”.
По думите на юриста, когато граждани все пак успеят да заведат дела, институциите използват държавния ресурс като „бухалка”, наемайки частни кантори за огромни суми. Тя даде пример с дело за мръсния въздух, при което Столична община е платила 108 хиляди лева адвокатски хонорар – сума, която после се прехвърля върху загубилите граждани като съдебни разноски.
„Ще заведем този колективен иск и ще отправим първо апел към депутатите да променят тази разпоредба, защото тя е абсолютно рестриктивна спрямо българските граждани. Ако те не го направят, ние ще отправим искане към съда за сезиране на Конституционния съд, защото смятаме, че разпоредбата противоречи на Конституцията”.
