Божанов: Изборът на ВСС не е съдебна реформа, а закъсняло изпълнение на конституционно задължение
По думите му процедурата по избор на парламентарната квота е преминала прозрачно, а необходимото конституционно мнозинство е било постигнато след обичайни консултации между политическите сили
Изборът на новите членове на Висшия съдебен съвет не може да се определя като съдебна реформа, а представлява изпълнение на конституционно задължение, забавено с повече от четири години. Това заяви съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов в интервю за БНТ.
По думите му процедурата по избор на парламентарната квота е преминала прозрачно, а необходимото конституционно мнозинство е било постигнато след обичайни консултации между политическите сили.
„Когато трябва да се намерят 160 гласа, каквото е конституционното мнозинство, няма как да няма консултации между парламентарните групи. Това е най-нормалното и естествено нещо“, посочи Божанов.
Той отхвърли критиките, че договарянето на кандидатурите е протекло задкулисно. Според него разговорите са били проведени открито, в работно време и в сградата на Народното събрание. Божанов определи опитите процесът да бъде представян като непрозрачен като опит за изкривяване на случилото се.
Съпредседателят на „Да, България“ подчерта, че с избора на новия състав формацията е изпълнила обещанието си към избирателите – да бъде осигурено мнозинство от 160 гласа без участието на ГЕРБ и ДПС в договарянето на кандидатурите.
Той определи предишния ВСС като символ на задкулисието и проблемите в съдебната система, като припомни скандалите, свързани с мрежите за влияние около Мартин Божанов – Нотариуса и случая „Осемте джуджета“.
„Предишният Висш съдебен съвет, който след почти два мандата си отива, беше символ на разпада на съдебната власт, на задкулисието и на сделките“, заяви Божанов.
По отношение на обвиненията, че „Демократична България“ е получила прекомерно влияние в новия състав, той посочи, че част от кандидатите, свързвани с формацията, имат професионален опит извън партийната политика. Сред тях Божанов открои Веселин Вучков, Емил Дечев и Андрей Янков.
Той обвини ГЕРБ и ДПС, че са се опитали да повлияят на процедурата чрез компромати и обвинения срещу отделни кандидати. Божанов обаче не даде категорични гаранции за бъдещото поведение на всички новоизбрани членове, като уточни, че според него избраните са сред най-добрите кандидати.
Съпредседателят на „Да, България“ категорично отхвърли и твърденията, че участието във формирането на мнозинството за ВСС означава сближаване с управляващите.
„Ние оставаме опозиция. Това е безспорно“, заяви той и подчерта, че формацията ще продължи да критикува правителствената политика, включително по отношение на бюджета и външната политика.
Божанов изтъкна, че едно от най-важните предизвикателства пред новия ВСС ще бъде изборът на главен прокурор. Според него процедурата трябва да бъде проведена от самия кадрови орган, без предварителни договорки между политически сили или неформални центрове на влияние.
„С този Висш съдебен съвет едно от основните му качества е, че няма ясно форматирано и предварително известно мнозинство, посочено от някого някъде – дали в хотел „Берлин“, дали на друго място – което впоследствие да избира главен прокурор“, коментира той.
По думите му смяната на ВСС сама по себе си няма да реши натрупаните проблеми в прокуратурата. За това ще бъдат необходими допълнителни законодателни и структурни промени, които да гарантират независимостта на съдебната власт.
В интервюто Божанов засегна и отношенията между „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Той ги определи като добри и изрази позиция, че механичното разделяне на двете формации, особено преди местните избори, не би било в интерес на избирателите.
Според него е необходимо да се търси общ подход при издигането на силни кандидати по места, вместо двете формации да се конкурират помежду си.
Отделно Божанов коментира и случая с продължилото години кибернаблюдение на държавни институции. Той припомни, че още в края на 2021 г., когато е поел поста министър на електронното управление, е установил сериозни пропуски в защитата на държавната администрация.
По думите му през май 2022 г. Съветът по киберсигурност е приел решение за спешни мерки, чието изпълнение обаче е било забавено от следващите правителства.
Божанов заяви, че едва през 2026 г. в администрациите е започнало внедряването на базов софтуер за защита от киберзаплахи, известен като EDR.
От формацията са поискали достъп до доклада за киберинцидента, за да изяснят кога са допуснати пробивите, какви мерки са били предприети и защо изпълнението на предвидените действия е отнело толкова време.
Според Божанов случаят показва колко сериозни могат да бъдат последствията от забавянето на решенията в областта на киберсигурността и подценяването на експертните предупреждения.