Новини
Търси

Христо Гаджев: Липсата на реакция от правителството за атаките в Черно море застрашава икономиката ни

Христо Гаджев: Липсата на реакция от правителството за атаките в Черно море застрашава икономиката ни
БТА

Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС

Липсата на категорична позиция от българските институции за нападенията срещу търговски кораби в Черно море създава несигурност и води до сериозни икономически последици за страната. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС Христо Гаджев в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“.

В разговора той засегна още отбранителните способности на България, придобиването на нови самоходни гаубици, състоянието на публичните финанси и политическите спорове около избора на нов Висш съдебен съвет (ВСС).

Атаките в Черно море и икономическите последици

Според Гаджев българските власти трябва да предоставят ясна информация за произхода на безпилотните апарати, участвали в нападенията срещу плавателни съдове в българската изключителна икономическа зона. Липсата на официални заключения позволява разпространението на различни версии, без обществото да получава категоричен отговор.

„До момента, до който няма ясна реакция от страна на българската държава, се стига до спекулации. Едните ще кажат, че дроновете са руски, други ще кажат, че не е вярно – украински са. Това не води доникъде. Стоим на едно и също място и нещата не се развиват добре за България“, коментира депутатът.

Той направи сравнение със ситуацията в Балтийско и Северно море, където повреди по подводната комуникационна инфраструктура доведоха до координирани действия от страна на засегнатите държави.

По думите му подобни инциденти са част от опити за проверка на отбранителната готовност и за създаване на икономически затруднения в европейските страни. „Това са опити под нивото на истинска атака да се провери готовността и да се разрушат или най-малкото да се разстроят икономиките на европейските държави. Сега новата лаборатория е Черно море“, заяви Гаджев.

Той обърна внимание и на възможността произходът на дроновете да бъде установен чрез анализ на конструкцията, външния им вид и техническите характеристики, въпреки че върху тях няма отличителни знаци.

Депутатът предупреди, че заплахите за морския трафик вече се отразяват върху търговията и транспортните разходи. Според него в руски военни канали се обсъжда ограничаване на корабоплаването към България и Румъния.

„А това, ако не е заплаха за България, кое е?“, попита той.

Гаджев посочи, че застрахователните разходи за плавателните съдове са се увеличили значително. Като пример той даде информация от особения управител на „Лукойл“, според която застраховката и разходите за един курс на танкер са нараснали от около 250 хил. долара през юли до над 2 млн. долара през септември.

Според депутата това оскъпяване на морския транспорт може да затрудни намаляването на цените на горивата у нас. Той предупреди и за по-широки последици, тъй като Черно море е важен маршрут за доставките на пшеница към Северна Африка. Продължителното прекъсване на търговските връзки би могло да доведе до допълнителни хуманитарни проблеми.

България трябва да подобри защитата си срещу дронове

Гаджев коментира и демонстрацията на система за противодействие на безпилотни апарати, при която технологията е разпознала птица като дрон. Според него случаят показва ограниченията на съвременните отбранителни системи и трудностите при откриването на все по-разнообразни безпилотни устройства.

„Няма съвършени системи в момента. Технологията се развива толкова бързо, че много трудно се наваксва“, посочи той.

По думите му ефективната защита изисква съчетаване на различни способи за наблюдение и откриване, а не разчитане единствено на радарни системи. Сред възможностите той открои визуалното наблюдение и радиоразузнаването.

Депутатът смята, че България не е използвала достатъчно опита от войната в Украйна за усъвършенстване на собствените си отбранителни способности.

„Умните държави работят с една от двете страни, за да видят разработките, да видят как се развиват в реално време бойните действия и кое може да се използва, за да изградят собствените си технологии. А ние точно това се отказахме да правим“, заяви Гаджев.

Той допълни, че противодействието на дронове не се свежда задължително до физическото им унищожаване, а може да включва и използването на средства за радиоелектронна борба.

Критики за реакцията при нападенията срещу кораби

Според Гаджев България не трябва да се ограничава до аргумента, че отговорността за защитата на нападнат плавателен съд принадлежи единствено на държавата, под чийто флаг плава.

Той посочи, че собствеността и регистрацията на корабите невинаги съвпадат. По думите му около 90 плавателни съда са българска собственост, но едва около 60 от тях плават под български флаг.

Депутатът даде за пример Турция, която според него реагира по-категорично при нападения срещу кораби, притежавани от турски компании, и отправя предупреждения към Москва и Киев.

„А на нас ни се вадят от девет кладенеца вода да ни се обясни как не може да се свърши работа“, заяви той.

Въпроси около цената на новите гаубици

Гаджев потвърди, че ГЕРБ-СДС подкрепя придобиването на 57 самоходни гаубици за Българската армия. Според него обаче увеличението на стойността на проекта и условията по съпътстващите договори изискват допълнителни разяснения.

Той припомни, че през юли прогнозната стойност на проекта е била 650 млн. евро, докато през ноември вече достига 686 млн. евро.

„Какво се е променило с 36 млн. евро от юли до ноември? Малко странно. Не са малко пари“, коментира депутатът.

Допълнителните му притеснения са свързани с договорите с частни компании на обща стойност около 280 млн. евро, които съпътстват споразумението с френското правителство.

Според Гаджев тези договори няма да преминат през същата процедура на парламентарна ратификация и публичен контрол като междуправителственото споразумение.

„Няма да бъдат внесени за ратификация, няма да бъдат публични. Как точно са формирани тези цени – това нас ни притеснява“, посочи той и настоя за по-голяма прозрачност при разходването на средствата.

Спорове около избора на новия ВСС

В интервюто депутатът коментира и попълването на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. Той постави под въпрос ефективността на съдебните реформи, провеждани през последните години.

„Съдебната система е една от най-реформираните системи в държавата. Доволни ли сме от резултата от толкова реформи? Мисля, че не“, заяви Гаджев, позовавайки се на оценка на юриста Атанас Лалов.

Той припомни, че необходимостта от подкрепа с квалифицирано мнозинство от две трети в парламента е сред причините за продължителното забавяне на избора на нов състав на кадровия орган.

Според депутата разпределението на парламентарните места – седем представители, номинирани от „Прогресивна България“, и четирима от ПП и ДБ – поставя сериозна отговорност пред управляващата формация.

Гаджев заяви, че лично е подкрепил повечето кандидати независимо от политическата сила, която ги е предложила, като единственото изключение е бил Емил Дечев. Той обвини ПП, ДБ и „Прогресивна България“ в предварителна политическа договореност и двойни стандарти при избора.

Като аргумент депутатът посочи позициите по време на президентската кампания относно помилванията, извършени от Илияна Йотова. По думите му Емил Дечев, в качеството си на заместник-министър на правосъдието, е предложил едно от помилванията, за които впоследствие са били отправени политически критики към Йотова.

ГЕРБ-СДС с различни позиции за промените в Конституцията

В края на разговора Гаджев засегна и възможността за промени в Конституцията, свързани с назначаването на служебно правителство.

Той заяви, че лично не би подкрепил възстановяването на правомощието на президента самостоятелно да определя министър-председателя на служебния кабинет.

Депутатът уточни, че в парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма единна позиция по въпроса и дискусиите по евентуалните промени продължават.

 
 
 

Водещи