И тази година сланата попари овощните дървета в най-плодородния край на България - Кюстендилско. На 19 май приключи подаването на заявления от стопаните, чиито градини пострадаха. Пред Таралеж проф. д-р Димитър Сотиров от Института по земеделие – Кюстендил към Селстопанската академия обясни какви са щетите. Той не може да потвърди пряка намеса върху климата от разполагането на соларни панели върху плодородни земи, но е свидетел, че в последните години климатичните аномалии се увеличават.

Проф. Сотиров, има ли яснота какво е състоянието на овошките след сланата в Кюстендилско?

Имаме данни за процента на измръзването на плодовете. Тази година, както и миналата, в района на Кюстендил имаше късни пролетни мразове в три последователни дни през месец май – от 2, 3 и 4-и май като температурата падна до минус 3,3 градуса в село Ябълково, на територията на Института. В отделни селища тя стигна до минус пет градуса по Целзий, дори и до по-ниска, което засяга основно насажденията от сливи и череши в някои селища. Тази година, за разлика от миналата, в повечето населени места има запазена продукция. В други – покрай река Струма, Коняво, Долна и Горна Гращица, Лиляч – там щетите достигат до 100% поражение върху плодовете на череши и сливи. Пострадали са градини и в Таваличево, Дворище, Невестино, Друмухар,  Четирци, Ваксево, Згурово,  и др.

Това означава ли, че няма да има достатъчно Кюстендилски череши на пазара? Като процент колко са щетите върху реколтата?

Точният процент на засегнатите площи предстои да бъде обобщен. Създадена е комисия от всички земеделски служби, която от 1 юни ще започне работа. До 19 май всеки стопанин, който e пострадал от сланата, може да подаде заявление в Областните служби по земеделие, където се създават комисии да оценят заявленията за пропаднали площи. След 1 юни ще може да се каже колко и къде са пострадалите площи, какъв процент от това ще бъде признат, за да бъдат подпомогнати стопаните.

Още Атанас Буров – един от най-известните банкери на България и бивш външен министър изтъква качествата на кюстендилската череша. Описана е среща, която той организира със съпругите на дипломатите, акредитирани в София. По време на това събиране той връчва по касетка на всяка една от дамите именно с кюстендилски череши. Можем ли да опазим тези сортове плодове, които нашите предци познават и които са не само вкусни, но и полезни?

Разбира се. Кюстендилската череша е известна в България и в цяла Европа с уникалните си вкусови качества. Това се дължи на благоприятните почвено-климатични условия. Кюстендилското поле е заобиколено от планини, които не позволяват температурите да се повишават прекалено много през деня, а нощите са хладни. Точно тази температурна амплитуда създава уникалният вкус на кюстендилските плодове. Вкусът на местната череша ще се запази, защото е дар от природата.

Успяваме ли ние, хората, да го опазим? В района се увеличават полетата със слънчеви панели, които заемат плодородните площи именно там.

За съжаление, е така. На мястото на доскорошни овощни насаждения, където се раждаше изключително ценния плод – кюстендилска череша и го изнасяхме за цяла Европа, днес се поставят соларни панели, изграждат се паркове за електроенергия, което е недопустимо. Една нормална държава не би си позволила лукса върху плодородна земя да поставя подобни съоръжения, но в България сякаш политиката в областта на земеделието не защитава хората. Недопустимо е площи, които могат да създават продукция, да се използват за соларни паркове. Има неплодородни земи, там може да се разполагат подобни съоръжения, но не и върху плодородна земя. За съжаление, подобни примери има из цяла България.

Снимка: Личен архив

Какви са пораженията от тези соларни паркове – както за почвата върху която са поставени, така и за съседните ниви?

Специалистите, които инсталират тези паркове, твърдят, че те не ощетяват природата. Ако погледнем събитията – преди тези огромни паркове нямаше подобни климатични аномалии. Питам се – пластмасовите панели не привличат ли слънчеви лъчи, не повишават ли температурите и да водят до преждевременно развитие на овощните култури през ранна пролет като резултат от затопляне на климата през декември – януари? Нещо в климата тотално се промени. Възможно е и тези паркове да оказват известно влияние.

Може ли да говорим за зачестяване на сланите през пролетта и на климатичните аномалии след настаняването и разширяването на соларните паркове в Кюстендилски окръг?

Дали е във връзка с парковете или не – в последните години зачестяват случаите на къснопролетни мразове – от 2022-а до 2026-а има къснопролетни мразове. За съжаление, те се изместват към все по-късна дата, когато дърветата са цъфнали и цветовете са се оформили. Ако на времето мразовете ги очаквахме в средата на март, след това – в средата на април, тази година те се случиха в началото на месец май. Това е пагубно за овощните култури. Когато прецъфтяват овошките, това е типичния период за осланяване и измръзване на младите завръзи.

Какво може да се направи?

Много трудно е човек да се бори с природата, още повече, когато човешката дейност е нанесла вреди. Природата се отплаща. Много пъти сме говорили за различни начини за опазване на овошките от пролетните слани, има начини, но нито един от тях не е достатъчно ефективен. Говорим за избор на място преди създаване на насаждения, за избор на сортове и подходящи подложки. Напоследък станаха актуални ветрогенераторните перки, които размесват въздуха, когато има ниски температури. Перката издига студения въздух нагоре, сваля топлия въздух донякъде. Споменавали сме за оросителните системи, с които може да се окаже помощ. Това са временни мерки и не всеки може да си ги позволи. При тях няма 100% ефективност. Дори 50% да има – не всеки стопанин има подобна възможност, а и случайността играе роля – посока на вятъра, други климатични условия. Засега оставаме зависими от климатичните промени.

Вие сте уверен, че вкусът на кюстендилските ябълки и череши ще се запази, но има ли кой да ги произвежда? Преди години и Жандармерията трябваше да опазва реколтата от набези на ромски „берачи“. Как е сега положението?

Така е. Все още има кой да произвежда, но няма кой да прибира продукцията. Няма работна ръка, което наред с климатичните фактори, усложнява производството. Нашите овощари се чудят откъде да докарват работници по време на кампанията за прибиране на реколтата. Все още има продукция.

Правят ли се нови градини?

Все още има смели производители, които създават градини, но темпът се забавя – не е това, което беше преди 10-15 години. Тогава се създадоха много градини, но климатичните промени, които всяка година изненадват стопаните – ако не е слана, ще е градушка, жега или суша, се отразяват върху реколтата. Сякаш създаването на нови градини намалява.

Как стои въпросът със земеделската политика и защитата на българската продукция?

Не може българската продукция да е в пъти по-ниско субсидирана от европейската и да няма защитни механизми за нашите плодове и зеленчуци. В Турция, примерно, докато не се пласира местната продукция – независимо от каква земеделска култура, няма внос. В Хърватия напоследък всичко се произвежда на място, почти няма внос на земеделски продукти. В България всичко, което навремето се произвеждаше, изнасяхме. Българските земеделци са в състояние да произведат достатъчно за нашия пазар, но сякаш сме разграден двор, където се внася всичко от всякъде. Тук попадат високосубсидирани плодове и зеленчуци от чужбина. Добре субсидираната вносна продукция потиска родното производство. Ако не се уеднаквят нивата на субсидиране на българските и европейските производители, винаги нашите фермери ще бъдат потискани от вноса на чужда продукция.

Какви мерки са нужни в тази посока?

Ако държавата има отношение, може да направи необходимото. Да се преборят в ЕС за по-високи субсидии или поне на ограничат вноса, когато тук има родно производство.