Доц. Огнян Боюклиев дълги години е икономист от Института за икономически изследвания на БАН и наблюдава преговорите на България с ЕС в сферата на земеделието.

– Господин Боюклиев, служебното правителство отчете мащабни проверки на кланици, на открито складирано месо, на незаконни екарисажи. Каква е истината?

– Животновъдите, по-специално - малките и средните, са притиснати до ъгъла и правят всякакви хитрини. Отдавна се знае за ушните марки, с които се регистрират животните, с малките нелегални кланици. Представете си - един стопанин има 10 овце-майки. Това е едно малко стадо в някое село. Раждат се три-четири агнета и собственикът ги раздава на близки и съседи. Едно от тях го дава на сина си, който живее в града. По пътя го срещат полицейски патрул и представители на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и конфискуват агнето, защото не е регистрирано, а то е подарък от бащата на сина.
Отдавна има подобна практика за малките стада - пет агнета са дадени на близки и съседи, останалите пет - къде да се продадат? Знае се, че има такива кланици, които не отговарят на всички изисквания.

– Какво може да се направи в случая?

– Има втори стълб на Общата селскостопанска политика на ЕС и програма за полупазарните стопанства. Този проблем съществува в Гърция,  Франция, Италия, Испания - в Южна Европа. Вместо да се ликвидират тези малки стопанства, може да се потърси начин да работят при изгодни условия. Когато бъдат затворени подобни стопанства, хората отиват в града и си търсят работа, селата се обезлюдяват, региони западат. Държавата трябва да подаде ръка на малките стопанства, експерти от ведомствата да работят с тях. 

– Как държавата да подаде ръка на малките стопанства?

– Като им даде възможност да създадат малки селски кланици, пунктове и мандри за изкупуване на мляко. Това може да е на кооперативен принцип. Отначало държавата ще инвестира, след това - те ще върнат инвестицията. С подобни мерки може много да се направи - и да запазим българския вкус, и да запазим регионите и нашите български породи. Чиновниците могат да отидат и видят тези полупазарни стопанства в Гърция, Италия, Франция, а не да ги ликвидират. Да, незаконни са според буквата на закона, не се спазват изискванията, но дали само там е така? Сега става за сметка на малкия селски производител, за села, в които са останали по двама-трима души. Служебният министър Иван Христанов много обича да се появява по социалните мрежи, но няма опит в земеделието, опитът му е в областта на бързите кредити. Той не мисли с погледа на селския човек, няма опит в земеделието. Така не бива да се прави.

– А как да се гарантира сигурността на храната, която консумираме?

– Не е хубаво и това, че 20 години си затваряме очите, но има такива програми, които са в помощ на малкия фермер, а никой нищо не е направил. Защо да се натискат само хората на село? А в големите вносни търговски вериги - там всичко ли е наред? Знам за логистични центрове, където съм чувал, че червеният печат (на вносно месо - б.а.) се заменя със син. 

– Как да сме сигурни, че месото, което купуваме за празниците, отговаря на описанието си?

– Това, което внасят с кораби, хладилни тирове, където явно месото е замразено, но не го описват като размразено месо, а го продават като свежо. Защо министърът не провери тези неща? Проверките на Христанов бяха пиар акции, повече политически, отколкото икономически. 

– Кой пострада от тях?

– Закриха пазара, където можеше да се купят 2-3 кокошки, зайци. Да, нелегални са, но тези пазари отдавна трябваше да се легализират, да се подобрят условията там, държавата да ги узакони. Чиновниците можеха да помогнат на хората тези пазари да станат кооперативни. Сега няма една кокошка носачка за развъждане, за да има бабата на село 10 яйца месечно. Грешката на политиците е, че липсват хората със селския манталитет - в добрия смисъл. Нужно е да има агрономи, специалисти, които знаят проблемите на местното стопанство и са се занимавали с производство. Никой не пита тези хора. Браншовите съюзи ги водят за субсидиари. Ръководството им трябва да има постоянно представителство в министерство или да са в постоянен контакт. Добрият политик работи с хората, знае проблемите им. Имаше един министър, който се похвали, че прави филе "Елена" с германско месо. Защо не го нарече "Баварско" или друго. Ако филето е "Елена", нека месото му е от Еленския Балкан. 

– Очакваме ново правителство, какво се надявате да направи земеделският министър?

– Служебният министър - Иван Христанов, вдигаше много пушилка, но малко полезно действие. Неговата кампания "Чиста храна" беше кампания "Да унищожим малкия и среден производител".

– Какво трябва да направи новият земеделски министър, за да запази малките стопанства?

– Първо - да стопира грубите методи на проверка, да засили ветеринарния характер на земеделието. Имаме много силна ветеринарна медицина, която също е в ъгъла - занимава се с кучета и котки, домашни любимци. Ветеринарите трябва да влязат в селата. Това са много пари, които отиват за къщи за тъщи и т.н. Тази хубава мярка - за полупазарните стопанства, там няма никакво усвояване. Парите по тази програма трябва не да отиват в града, а в селата. Нужно е да се помогне на хората, тези пари се взимат с проект. Може да се говори в няколко села какви са перспективите и да се направи кланица, примерно. Това не е кой знае какъв разход - подът да е с определена настилка, стените - от изисквания материал, хигиената да е на ниво, да има течаща и топла вода, място за почистване. Това не са толкова скъпи изисквания. Нито един от всички министри, които се изредиха, не отидоха в селата. 

– Какво стана със стадото на бай Рибан?

– Там има мълчание. Няколко факултета ветеринарни мълчат. Благодарение на тестовете едно стадо беше затворено година и половина и никой не попита специалистите. Всичко се основава на един тест, който бил доказал чума, искаха стадото да няма паша, да освободи територия за строеж на хотели на тази земя. Иван Христанов отиде там преди да стане министър, той каза, че чумата е в министерството, не в стадото и после забрави за това. Родопчани се борят до последно, носят фураж. 

– Цяла държава не може ли да запази хляба на един обикновен човек?

– Има доброволци, които създадоха набирателна сметка, докарват фуражи. Но това е година и половина. Министърът всеки ден беше в публичното пространство и думичка не каза. Трите иска бяха за ликвидация на стадото. Не е вярно, че в ЕК стоят някакви палачи. При подобни случаи е нужно да има допълнителни изследвания, да се поиска и външна експертиза и да се докаже има или няма зараза. Той не направи това, но се появаше всеки ден в социалните мрежи. Нужни са хора с опит, които милеят за селото, а не граждани с опит в бързите кредити.