Само дни преди началото на новата академична година напрежението във висшето образование остава високо
Само дни преди началото на новата академична година напрежението във висшето образование остава високо заради разделението между ръководствата на някои от най-големите университети. В основата на спора около Съвета на ректорите и създаването на нова организация стои политически конфликт, а не юридически или личностен проблем. Това заяви адвокатът на Съвета на ректорите Калин Костов в предаването „Офанзива“ по NOVA NEWS.
По думите му именно академик Николай Денков и проф. Даниел Вълчев са посочили най-точно същността на конфликта, определяйки го като политически.
Костов отбеляза, че финансирането също е част от проблема, но не заради средствата, които получава самият Съвет на ректорите. Годишният членски внос на университет е 511 евро, което според него е незначителна сума за големи висши училища като Софийския университет и УНСС.
По-същественият въпрос според адвоката е докъде трябва да се простират държавните правомощия и къде започва академичната автономия.
„Държавата дали ще дръпне черджето към по-голяма централизация, или университетите ще запазят по-голяма независимост и автономия“, коментира Костов.
Спор за легитимността на Съвета на ректорите
Той определи като сложна ситуацията около разделението между университетите. По думите му Съветът на ректорите съществува повече от три десетилетия, но сега се поставя под въпрос легитимността на организацията и се настоява тя да бъде създадена отново.
Костов посочи, че медицинските университети подкрепят действащия Съвет на ректорите, докато сред висшите училища, свързвани с инициативата за нова организация, са Софийският университет, УНСС, НАТФИЗ и други.
Според него обаче разделянето на университетите на отделни лагери не е в интерес на висшето образование.
Адвокатът коментира и разпределението на държавното финансиране. По думите му значителен ресурс е бил насочен към ограничен брой висши училища, докато останалите са били оставени без допълнително финансиране.
Той постави под въпрос и начина, по който се определят средствата за отделните професионални направления. Според него не е логично в стратегията за развитие на висшето образование да се предвиждат различни възможности за развитие на университетите, ако едната от тях получава значително повече средства от другата.
Българските университети губят конкурентоспособност
Костов даде за пример аграрните науки, където според него таксите в Аграрния университет в Пловдив са по-високи от тези в конкурентни университети в Чехия и Испания.
По думите му това е проблем, тъй като висшето образование вече функционира в условията на европейски пазар и българските университети трябва да могат да се конкурират за студенти.
„В момента, в който нашето мислене в България е свикнало със свръхрегулацията, от която държавата отказва да се откаже, ние вече не сме конкурентни на този пазар“, заяви той.
Сред пречките пред привличането на чуждестранни студенти Костов посочи и бавните процедури за издаване на визи. В някои случаи процесът може да отнеме между девет месеца и една година, което според него поставя България в неизгодна позиция спрямо други европейски държави.
Костов подчерта, че ролята на образованието вече не се изчерпва само с неговата обществена и културна стойност. Според него висшето образование е и важен икономически фактор, който създава добавена стойност и подпомага развитието на кадрите и икономиката.
