"За мен Априлското въстание е онзи велик, преломен момент, в който българите са строшили робските окови на собствените си съмнения и страхове. Това е границата, отвъд която не просто се възражда един народ, а се раждат нови хора".

Това каза министърът на образованието проф. Сергей Игнатов пред НОВА ТВ по повод на 150-тата годишнина от Априлското въстание. По думите му това е и първото истинско общонародно дело, което не зависи от външни сили.

„Не зависи от началниците - както днес напоследък сме свикнали да казваме, било то от Брюксел, или преди това от Москва. Не. Това е българският героизъм като самостоятелно решение“.

Министър Игнатов посочи още, че за всички поколения е важно да осмислят Априлското въстание.

„Върху нас често се наслагва чрез медиите и образованието усещането, че сме малки и незначителни, че винаги зависим от някого. А истината е, че зависим от себе си. Това е великата крачка, която е направена“.

Образователният министър коментира необходимостта от по-сериозен подход към патриотичното възпитание в българското училище.

По думите му учебното съдържание е балансирано, но обществената нагласа често подценява духовното измерение на образованието за сметка на материалното развитие.

"В последните над 30 години на преход обществото е насочило усилията си към изграждане на институции и материален напредък, като същевременно е останал на заден план въпросът за възпитанието на децата в патриотични ценности".

Той подчерта, че именно училището трябва да бъде център на духовното изграждане на младите хора. По думите му патриотичното възпитание е ключов елемент, който не бива да бъде пренебрегван в образователната система.

В този контекст министърът даде пример с инициативи, свързани с отбелязването на 20 април, който е бил обявен за неучебен, но присъствен ден. По думите му първоначално е имало съпротива от страна на директори на училища, но впоследствие са реализирани над 5500 инициативи в страната, свързани с историческата памет.

Министърът заяви, че се обсъжда 20 април да стане официален празник, като подчерта, че идеята среща обществена и политическа подкрепа. По думите му част от народните представители и представители на местната власт вече са изразили положително отношение към предложението.

Той уточни, че този ден не трябва да бъде възприеман като обикновен празник, а като ден за почит към българския героизъм и историческата памет. Според него целта не е просто почивен ден, а възможност за активно участие на ученици и граждани в образователни и културни инициативи.

Служебният министър на образованието заяви още, че българската история и национална памет често са представяни в прекалено негативна светлина, което според него не отговаря на историческата действителност.

По думите му още от училище и в публичното пространство на българите системно се внушава, че са „малък, беден и зависим народ“, което той категорично оспори. Игнатов подчерта, че подобни твърдения не отразяват реалните исторически процеси и постижения на България.

Той даде пример с последиците от Априлското въстание и решенията на Берлинския конгрес, като посочи, че въпреки международните ограничения България успява да увеличи територията си значително в исторически план. По думите му това е доказателство за силата на националния дух и устойчивостта на държавата.

Игнатов изрази мнение, че в рамките на малко повече от столетие България е удвоила територията си, въпреки решенията на Великите сили, което според него опровергава тезата за историческа безпомощност или зависимост.

Той подчерта, че тези процеси са резултат от усилията на целия български народ, а не на външни фактори, и ги определи като част от по-широк исторически процес на национално изграждане.

В този контекст Игнатов направи паралел със съвременната външнополитическа ориентация на България и членството ѝ в Европейския съюз. Според него страната трябва да отстоява по-ясно собствените си интереси и да не възприема ролята на пасивен участник в международните отношения.

Той призова за преосмисляне на обществените нагласи, свързани с т.нар. „фобии и филии“, като заяви, че те не допринасят за развитието на страната и отклоняват вниманието от националния интерес.

Игнатов подчерта, че българската история трябва да се възприема като история на устойчивост и успех, а не на зависимост, като основният извод, който трябва да се предава на младите поколения, е чувството за национална самостоятелност и историческа увереност.