Синдикат "Образование": PISA 2025 показва, че учениците губят мотивация и разчитат все повече на AI

Не само спадът в резултатите, но и намаляващата мотивация на учениците са сред най-тревожните изводи от PISA 2025.

Това показва анализ на Интернационала по образование, представен от Синдикат „Образование“, часове преди МОН да обяви резултатите от едно от най-авторитетните международни изследвания на грамотността.

Данните от изследването отчитат най-ниските досега средни резултати за страните от OECD по природни науки, четене и математика. Особено силно е понижението по математика след 2018 г., докато резултатите по четене се влошават след достигнатия около 2012 г. пик.

Според анализа обаче по-същественият проблем е отношението на учениците към ученето. Наблюдава се спад на любопитството и постоянството, а държавите, в които любопитството е намаляло най-силно между 2022 и 2025 г., отчитат и по-сериозно влошаване на резултатите по четене. Обратно, там, където учениците виждат повече смисъл в училището, резултатите се развиват по-добре.

От Синдикат „Образование“ подчертават, че това поставя под въпрос подхода, при който качеството се търси чрез повече учебни часове, изпити и съдържание. Ако ученикът не разбира смисъла на училището и губи любопитството си, механичното увеличаване на натоварването трудно води до по-добро образование.

Сред стратегическите проблеми е и спадът в уменията за оценяване на информация, свързване на различни източници и критично мислене. Делът на т.нар. „прибързани читатели“, които преминават бързо през текста и дават грешни отговори, почти се е удвоил между 2018 и 2025 г.

Учениците срещат все по-големи трудности при по-дълги текстове, докато тези, които четат повече книги на хартия, продължават да постигат по-добри резултати по четене.

Според анализа това показва един от парадоксите на дигиталната епоха – при огромното количество информация способността за концентрация, продължително четене и разграничаване на надеждната информация от информационния шум става още по-важна.

PISA показва значително увеличение на броя компютри в училищата – от шест на всеки десет ученици през 2012 г. до девет на всеки десет през 2025 г. Въпросът обаче вече не е само дали училището разполага с техника, а доколко тя се използва ефективно в учебния процес.

Директорите отчитат по-ниска дигитална готовност спрямо 2022 г., като особено се влошават уменията за интегриране на дигиталните устройства в преподаването. В същото време по-богатите училища са по-добре подготвени да използват технологиите ефективно.

Изводът е, че инвестициите в техника трябва да вървят заедно с инвестиции в учителите, квалификацията им и времето за подготовка.

Анализът поставя акцент и върху употребата на изкуствения интелект от учениците. Като цяло тези, които не използват AI чатботове за училищна работа, постигат по-високи резултати от учениците, които ги използват.

Данните обаче не дават основание за извода, че изкуственият интелект трябва да бъде изключен от училището. При седмична употреба резултатите на потребители и непотребители са сходни, а по-честото използване може да бъде свързано с малко по-добри постижения, когато учениците имат възможност да развиват AI грамотност.

Проблем остава неравният достъп до тези възможности. Те са по-достъпни за социално привилегированите ученици, което създава риск от ново дигитално и AI неравенство.

Според анализа правилният подход е изкуственият интелект да влиза в училище през учителя и педагогиката, а не да ги заобикаля.

PISA обръща внимание и на училищния климат. Тормозът се е увеличил след 2022 г., особено релационният тормоз, а различните форми на тормоз са свързани с по-ниски академични резултати.

Нарастват и отсъствията и закъсненията, докато дисциплинарният климат остава особено проблематичен в социално по-неблагоприятните райони.

От Синдикат „Образование“ подчертават, че дисциплината не трябва да се разглежда само като административен въпрос. Спокойната и сигурна учебна среда е предпоставка за качествено образование, като подкрепата за учениците, ясните правила и работещата дисциплина трябва да вървят заедно.

Данните показват положителна връзка между учителската подкрепа и образователните резултати. В същото време около четири от десет ученици в OECD учат в училища, чиито директори посочват, че недостигът на учители пречи в някаква или значителна степен на обучението. Подобен е делът и при недостига на помощен персонал.

Това според анализа означава, че образователна реформа, която увеличава изискванията към училището, без да увеличава човешкия ресурс, сама ограничава възможностите си за успех.

Необходими са не само повече учители, но и психолози, педагогически съветници, помощници на учителя и друг подкрепящ персонал.

PISA отчита силна връзка между социално-икономическите условия и образователните резултати. Само 18 държави са едновременно над средното ниво по природни науки и по социално-икономическа справедливост.

Важен фактор се оказва и усещането на учениците, че образованието може реално да подобри живота им. Когато вярват в тази възможност, те са по-склонни да полагат усилия. Така социалната мобилност се превръща не само в икономически, но и в образователен мотиватор.

Анализът показва, че образователните системи с по-високи разходи на ученик обикновено постигат по-добри резултати по природни науки. Връзката обаче отслабва след приблизително 85 хиляди долара кумулативен разход на ученик.

Това не означава, че финансирането не е важно. Напротив – недостатъчно финансираните системи се нуждаят от повече ресурс. След достигането на определено ниво обаче все по-важно става как се разпределят и за какво се използват средствата.

Според Синдикат „Образование“ данните поставят пред българската образователна система няколко основни задачи: не повече учебно време, а по-ефективно използване на времето; превръщане на четенето с разбиране в задача на всички учебни предмети; измерване на дигитализацията чрез резултатите от използването на технологиите, а не чрез броя устройства.

Сред приоритетите са още обучение на учителите за работа с AI и развитие на критичното мислене, по-сериозно внимание към дисциплината, отсъствията и тормоза, инвестиции в учители и помощен персонал и насочване на повече средства към учениците и училищата с най-големи образователни дефицити.

В основата на всичко според анализа стои необходимостта училището отново да създава у учениците усещането, че знанието има смисъл и че образованието може да промени живота им.

Основният извод от анализа е, че PISA 2025 показва не просто спад на резултатите, а по-дълбока криза на мотивацията, вниманието, четенето, принадлежността и доверието в смисъла на ученето. По-добрите резултати няма да дойдат само чрез повече съдържание, технологии или натоварване. Необходими са мотивирани ученици, подготвени и подкрепени учители, спокойна учебна среда, четене с разбиране и критично мислене.

Технологиите и изкуственият интелект могат да бъдат мощни инструменти, но според анализа те не могат да заменят основата на образованието – учителя, педагогиката и смисъла на ученето.