Неуспелите кандидати няма да могат да се явяват за подобна длъжност една година, а депутати поставиха под въпрос дали почтеността изобщо може да бъде измерена психометрично
Държавните служители, които кандидатстват за длъжности с висок риск от корупция, ще трябва да преминават тест за почтеност. Парламентът прие на първо четене внесените от Министерския съвет промени в Закона за държавния служител.
Законопроектът получи подкрепата на 178 депутати. Двама представители на ГЕРБ-СДС гласуваха против, а един депутат от „Демократична България“ се въздържа.
Срокът за внасяне на предложения между двете четения беше съкратен на три дни. Срещу ускорената процедура възрази Велислав Величков от „Продължаваме промяната“.
Неуспешният тест затваря вратата за една година
След успешно преминаване резултатът от теста ще важи три години. През този период кандидатът ще може да участва в други процедури за длъжности с висок корупционен риск, без да бъде проверяван повторно.
При неуспешен резултат човекът няма да има право да кандидатства за такъв пост в продължение на една година.
Конкретното съдържание на тестовете все още не е разписано в закона. Предметът на изследването, психометричните стандарти, методите за оценяване и редът за провеждането им ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет.
Според мотивите към проекта в действащото законодателство липсва механизъм за проверка на почтеността на служителите, които управляват публични средства или вземат решения в особено чувствителни сфери. Целта е да се предотвратят злоупотреби с власт и да се осигури по-добра защита на държавния и общинския ресурс.
Кои служители ще бъдат проверявани
Тестът ще се прилага за главните и административните секретари в изпълнителната власт, постоянния секретар на Министерството на външните работи, постоянния секретар на отбраната и секретарите на общини.
В обхвата му попадат и служители на ръководни или експертни длъжности, които:
- подготвят и провеждат обществени поръчки и сключват договори;
- участват в избора на концесионери или контролират изпълнението на концесионни договори;
- работят по предоставянето на концесии за подземни богатства, води и обекти по Черноморското крайбрежие;
- управляват или контролират средства от държавния бюджет, европейски фондове или други публични източници;
- участват пряко в управлението и разпореждането с държавни и общински имоти.
Конкретните длъжности във всяка администрация ще се определят със заповед на органа по назначаването въз основа на утвърдените длъжностни характеристики.
Може ли почтеността да се измери с тест
Въпреки широката подкрепа при гласуването депутати изразиха сериозни съмнения относно надеждността на предлагания механизъм.
Любен Иванов от „Демократична България“ посочи, че не е ясно как ще се гарантира еднаквото прилагане на тестовете в различните администрации. Той разкритикува и решението ключови въпроси да бъдат оставени за уреждане с бъдеща наредба на Министерския съвет.
Според него резултатът може да ограничи професионалното развитие на даден служител, затова правилата трябва да осигуряват достатъчно гаранции срещу субективно оценяване. ДБ подкрепи законопроекта на първо четене, тъй като приема поставените цели и промяната изпълнява ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост.
Велислав Величков от ПП предложи резултатът да важи две вместо три години и да има възможност за внезапни проверки. Според него оценката за почтеност трябва да установява не само дали кандидатът отговаря на изискванията при назначаването, но и как изпълнява задълженията си впоследствие.
„Може ли почтеността да бъде конкретно измерена чрез психометричен тест?“, попита Величков. Той отбеляза, че съдебната практика поставя под съмнение подобен подход и че не е предвидена независима външна обработка и проверка на резултатите. ПП подкрепи проекта, но с „огромни резерви“.
Парламентът отхвърли отделната реформа на ДБ
Депутатите не приеха друг законопроект за държавната администрация, внесен от Божидар Божанов и „Демократична България“. Той получи 44 гласа „за“, 14 „против“ и 113 „въздържал се“.
Подкрепа дадоха депутати от ГЕРБ-СДС, ДБ, ПП и „Възраждане“, както и един представител на „Прогресивна България“. Против гласуваха ДПС, трима депутати от ПБ и един от ГЕРБ-СДС, а парламентарната група на ПБ се въздържа.
Проектът предвиждаше конкурсите за държавна служба да се провеждат на два етапа. Първият трябваше да бъде централизиран и организиран от Института по публична администрация чрез тестове за обща компетентност и основни познания. Вторият щеше да се провежда от конкурсна комисия и да оценява специфичните умения и професионалните качества на кандидатите.
Предлагаше се и въвеждане на „споделени услуги“, при които централизирани звена да могат да изпълняват определени функции за няколко администрации.
По думите на Божанов целта е да бъде спряно назначаването на „калинки“ в държавната администрация. Той посочи, че подобен модел е действал преди, но е бил отменен от парламента, и определи реформата като закъсняла с десет години.
