От ученик на Огюст Роден до творец, оставил следа върху най-красивите сгради в столицата – животът на Михайло Паращук е изпълнен с драматични обрати, политически преследвания и голямо изкуство.
На фасадата на стара сграда на бул. „Княз Александър Дондуков“ №37 в София гранитна паметна плоча пази спомена за човек, чието име днес е почти непознато за широката публика. Надписът разказва за проф. Михайло Паращук (1878–1963) – украинецът, чиито произведения и днес оформят лицето на столицата.
Малцина знаят, че именно той стои зад част от художественото оформление на едни от най-представителните обществени сгради в България. Неговият почерк може да бъде открит в декоративната украса на Българската народна банка, включително прочутите каменни лъвове и зодиакалния часовник, в орнаментите на Съдебната палата, Ректората на Софийския университет, Народния театър, Българската академия на науките, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, както и в десетки други обществени и частни сгради.
От бедно украинско село до школата на Роден
Михайло Паращук е роден на 16 ноември 1878 година в село Варваринци, тогава част от Австро-Унгария, а днес в Западна Украйна. Произхожда от бедно селско семейство и още като дете работи на полето, за да помага на родителите си. Въпреки трудностите талантът му към рисуването и моделирането е забелязан от местни общественици, които подпомагат образованието му.
Той учи в Художествената академия в Краков, след което специализира във Виена. Най-важният етап от развитието му обаче е Париж, където попада в ателието на легендарния Огюст Роден. Именно там усвоява модерните европейски техники в скулптурата и декоративната пластика, които по-късно ще приложи в България.
Политическа дейност и преследвания
Освен художник, Паращук е и активен общественик. Той подкрепя украинското национално движение и идеята за независима украинска държава. Заради политическата си дейност неведнъж попада под наблюдение на властите и дори е арестуван по подозрения в революционна дейност.
След Първата световна война работи за Украинската народна република, а през 1921 година пристига в България като представител на Международния червен кръст, натоварен с помощта за украинските бежанци. Първоначално престоят му е временен, но скоро решава да остане завинаги.
България става негов втори дом
В София талантът му бързо е оценен. Архитекти и държавни институции започват да му възлагат изработката на декоративната пластика за новите представителни обществени сгради. Именно през следващите десетилетия той създава произведенията, които и днес могат да бъдат видени в центъра на столицата.
Освен като скулптор, Паращук работи и като преподавател. През ателието му преминават десетки млади творци, а неговото влияние върху българската декоративна скулптура остава осезаемо и след смъртта му.
Какво се случва след 9 септември 1944 година
След установяването на комунистическата власт животът на Михайло Паращук се променя. Като активен поддръжник на независима Украйна и бивш дипломатически представител на Украинската народна република той попада под вниманието на новите служби за сигурност.
Макар да не е репресиран по начина, по който са преследвани много други представители на емиграцията, обществената му дейност постепенно е заличена от официалната история. В продължение на десетилетия приносът му като украински общественик почти не се споменава, а името му остава известно предимно сред специалистите по архитектура и изкуство.
Имал ли е семейство?
Известно е, че Паращук не оставя преки наследници. Няма данни да е имал деца, а голяма част от личния му архив е изгубена или разпръсната през бурните години на войните и политическите промени в Европа. Затова и днес много моменти от личния му живот остават неизяснени за историците.
Неговото истинско наследство обаче не са семейните потомци, а произведенията, които ежедневно виждат стотици хиляди хора.
Наследството, което остава
Михайло Паращук умира в София на 24 декември 1963 година. Погребан е в българската столица, която сам превръща в свое вдъхновение и втори дом.
Днес хиляди софиянци и туристи се възхищават на фасадите на Народния театър, Съдебната палата, Българската народна банка или Ректората на Софийския университет, без да подозират, че част от тяхната красота е дело на един украинец, обучаван от Роден и превърнал се в един от най-значимите майстори на декоративната скулптура в България.
Паметната плоча на бул. „Дондуков“ 37 днес напомня, че зад красивите фасади често стоят творци, чиито имена историята е оставила в сянка. А животът на Михайло Паращук е пример как един чужденец може да остави отпечатък, който да се превърне в неразделна част от облика на цяла столица.
