Това посочиха от Югоизточното държавно предприятие (ЮИДП) в отговор на запитване на БТА
Възстановяването на гората след пожар може да отнеме години, а в някои случаи и десетилетия. Продължителността на процеса зависи от силата и вида на пожара, засегнатата растителност, надморската височина и способността на природата да възстанови екосистемата по естествен път. Това посочиха от Югоизточното държавно предприятие (ЮИДП) в отговор на запитване на БТА.
Горските пожари най-общо се разделят на низови и върхови. При низовите огънят се разпространява в ниските слоеве на гората и засяга треви, паднали листа и храсти. При върховите пламъците достигат короните на дърветата и могат да се разпространяват изключително бързо, особено при силен вятър.
В райони с торф пожарът може да продължи и под земята. Тлеещият торф и високата температура могат да увредят кореновата система и да усложнят възстановяването на терена.
Щетите зависят от вида и силата на пожара. Ако при низов пожар дърветата са останали незасегнати, възстановяването може да бъде значително по-бързо. Тревната растителност и храстите постепенно се възстановяват, а с тях се връща и хранителната база за животните.
При силен върхов пожар дърветата могат да бъдат сериозно увредени или напълно унищожени. Така множество животински видове губят храната, убежищата и местата си за размножаване. Част от животните успяват да избягат, но други загиват в огъня.
Пожарът засяга не само растителността, но и почвата. Високите температури могат да променят нейните физични, химични и биологични свойства, да доведат до загуба на органично вещество и хранителни вещества и да нарушат активността на почвените микроорганизми.
След унищожаването на растителната покривка почвата става по-уязвима към ерозия. Корените и растителността вече не я предпазват от оттичането на водата.
Данни на Съвместния изследователски център на Европейската комисия показват, че след пожарите в Европа през 2017 г. загубите на почва през първата година са били 11,8 пъти над референтните нива. В рамките на последвалото петгодишно наблюдение не е установено пълно възстановяване на ерозионните процеси до нивата отпреди пожарите.
След пожара започва продължителен процес на възстановяване. Когато дърветата са повредени, лесовъдите преценяват какви действия са необходими и дали гората може да се възстанови сама.
Когато условията позволяват, естественото възобновяване обикновено е предпочитаният вариант. Природата сама подбира дървесните видове, характерни за конкретното месторастене, което позволява на новата гора да бъде по-добре приспособена към местните условия.
В някои случаи обаче е необходима човешка намеса. Особено в ниските равнинни райони върху опожарените терени бързо се развиват храсти, които могат да затруднят появата на ново поколение дървета. Тогава лесовъдите подготвят терена и извършват залесяване с млади фиданки.
В планинските райони по-често се разчита на естественото възобновяване. То може да бъде подпомогнато чрез засяване на семена от подходящи дървесни видове и различни лесовъдски дейности.
Особено трудно е възстановяването на опожарени иглолистни гори. При тях естественото възобновяване често е по-ограничено и в зависимост от конкретните условия може да се наложи създаването на ново насаждение чрез залесяване.
Възстановяването на почвата може да продължи между 5 и 7 години, а при определени условия – и десетилетия. Продължителността зависи от силата на пожара и особеностите на засегнатата територия.
За гората самата поява на нови фиданки е само началото. Необходими са години, за да израснат дърветата, да се възстанови растителността и постепенно да се върнат животните.
При голям пожар се нарушават множество връзки в екосистемата. Птици, бозайници, насекоми, земноводни и други организми могат да загубят местообитанията си, а възстановяването на цялата екосистема може да продължи много по-дълго от възстановяването на самата дървесна растителност.
Затова следпожарното възстановяване не се изчерпва със засаждането на нови дървета. Необходими са мерки за ограничаване на ерозията, възстановяване на почвата и водния режим и подпомагане на естественото възобновяване.
Най-важната мярка обаче остава превенцията. Информирането на хората, спазването на правилата за пожарна безопасност и навременното подаване на сигнал при възникнал пожар могат да ограничат щетите и да предотвратят унищожаването на цели горски масиви.
„Гората може да се възстанови, но най-добрият начин да я опазим е да не допуснем огънят да я унищожи“, подчертават от ЮИДП.
