Не може да се говори за неравно третиране, когато отказът на съда, е заради медицински критерии
За първи път от 2020 г. Върховният касационен съд (ВКС) допусна промяна на данните за пола и на имената в актовете за гражданско състояние на транссексуални.
Както е известно, за юридическата промяна на пола у нас първо с тълкувателно решение излезе Конституционният съд (КС), след това Гражданската колегия на ВКС, а преРазлични състави на Гражданската колегия се произнесоха по първите четири дела, след решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса, съобщи "Лекс".з март 2026 г. се произнесе и СЕС.
През 2021 г. КС прие, че понятието "пол" според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. И изрично посочи, че има възможност за промяна в актовете за гражданско състояние въз основа на самоопределяне на пола единствено за интерсексуалните (хората, които са родени с неопределени или смесени полови белези), информира Днес.бг.
Стъпвайки на това решение, през 2023 г. Гражданската колегия на ВКС с 28 на 21 гласа обяви, че: "Обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален“.
Мнозинството разви тезата, че не всички норми на Европейската конвенция за правата на човека имат пряко приложение и са "самоизпълняеми“ и заяви, че без законодателна уредба за промяна на пола в актовете за гражданско състояние, извършването ѝ е недопустимо.
След това обаче състав на ВКС реши да се обърне към съда в Люксембург и той даде задължителен за всички съдилища в България отговор, който на практика отвори пред транссексуалните затворената с тълкувателното решение възможност за юридическа промяна на пола.
Следва да се припомни, че Съдът на ЕС прие за недопустима "правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка“.
И заяви изрично: „Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза“.
На практика от 2020 г., когато беше образувано тълкувателното дело във ВКС, всички дела на транссексуални бяха спрени, а след постановяването му пък молбите бяха отхвърляни и така минаха 6 години до първите решения, с които се разпорежда промяна на данните за пола в актовете за гражданско състояние.
„Лекс“ представя накратко трите решения и определението, постановени днес от ВКС, като обозначаваме случаите с номерата на делата и публикуваме актовете по тях за обстойно запознаване с мотивите на върховните съдии.
Казусът, от който започна цялата сага с възможността за юридическа промяна на пола в България, е още от 2017 г. Тогава К.М.Х., който е роден като мъж, подава молба до общината в Стара Загора данните за гражданско състояние в акта му за раждане да бъдат променени и там да бъде посочен женски пол. Човекът настоява и за промяна на собственото, бащиното и фамилното му имена, така че да съответстват на женски пол. Общината отхвърля молбата, затова К.М.Х. обжалва, но и районният, и окръжният съд в града не разрешават юридически да промени пола си.
Така през 2020 г. делото му стига до ВКС и доведе първо до искане за постановяване на тълкувателно решение, от там до сезиране на КС, а на финала и до решението на СЕС.
Днес по него се произнесоха върховните съдии Мария Иванова (председател на състава), Даниела Стоянова и Яна Вълдобрева (докладчик).
В решението си те първо отговарят на въпроса имат ли физическите лица право да определят собствената си идентичност, включително принадлежността към определен пол. И заявяват: „…този състав на ВКС като съобрази решението на СЕС по дело С-43/24, както и постоянната практика на ЕСПЧ относно приложението на чл. 8 КЗПЧ, намира, че не може да се постави под съмнение правото на човек да се чувства, живее и се изразява социално, съобразно половата си идентичност, тоест според усещането си за мъж или жена. Правото на неприкосновеност на личния живот включва сексуалната идентификация като аспект на личната идентичност. Това се отнася до всички лица, включително трансексуалните, независимо дали желаят или не да започнат лечение за промяна на пола, одобрено от властите. Член 8 от ЕКПЧ, който съответства на член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз защитава правото на всеки да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество, което включва правото на транссексуалните лица на личностна реализация и на физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност“.
А след това отговарят на въпроса представлява ли неравно третиране отказът на съда да постанови промяна на пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален.
Отговорът, който дават върховните съдии, е фундаментален и стъпва на основни принципи и права. Те първо посочват, че България е правова държава, в която достойнството на човешката личност е неотменимо и ненакърнимо. „То не е единствено основно право само по себе си, а представлява фундамент на основните права, включително и на правото на зачитане на личния живот по чл. 7 ХОПЕС и чл. 8 КЗПЧОС. Върховенството на правото в България предполага универсално равенство на достойнството на всички човешки същества, включително и на транссексуалните“, заявяват те. И напомнят, че СЕС посочи, че толерирането на дискриминация, основана на разликата между биологичния пол и половата идентичност, би означавало да не се зачита достойнството и свободата, на което има право трансполово лице и които съдът следва да защитава.
След това Иванова, Стоянова и Вълдобрева подчертават, че принципът на равенство в правото на ЕС е висша ценност. „Българският съд е длъжен да приложи изцяло всяка разпоредба от правото на ЕС с директен ефект. Случаите, в които правото на ЕС не намира директно приложение, държавите членки следва да приложат релевантното национално право, но като го тълкуват в светлината на правото на ЕС“, пишат те.
И подчертават: „…в българската Конституция и в законите не съществува забрана за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол на транссексуалните, интерсексуалните и другите лица по медицински причини. Такава забрана не може да се изведе и по тълкувателен път като се ограничи приложното поле, например на чл. 76, ал. 5 ЗГР, който предвижда, че полът се променя по съдебен ред, и на § 1, т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминация, който предвижда забрана за дискриминация по белег „пол“, вкл. при промяна на пола, относно транссексуалните лица, като се приеме че тези разпоредби са относими само за интерсексуалните лица и другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини“.
Те заявяват категорично, че правната уредба за трансексуалните лица, за интерсексуалните лица и за другите лица, при които е необходима промяна на пола по медицински причини, е еднаква.
„Предвид изложеното, да се ограничи прилагането на чл.8 от КЗПЧОС, както и на разпоредбите на ЗГР по отношение на транссексуалните лица в Република България, поради биологичното обяснения на понятието „пол“, дадено от Конституцията на РБ, поради „установени морални и/или религиозни норми и принципи“ или поради липсата на детайлна законодателна уредба за юридическа промяна на пола на трансексуалните лица, без съмнение представлява неравно третиране“, заключават върховните съдии.
Нещо повече, те изтъкват, че отказът на съда да допусне промяна на пола по молба на транссексуален по тези съображения би имало за последица и отнемане на вече признати права на български граждани – на онези транссексуални, за които вече е допусната промяна в актовете за гражданско състояние в период около 30 години преди обявяването на тълкувателното решение през 2023 г.
Върховните съдии подчертават, че не може да се говори за неравно третиране, когато отказът на съда, е заради отсъствие на състояние на транссексуалност (медицински критерий) и липса на установено сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля (юридически критерий).
С решението си, с което допускат промяна на данните за пола и имената на К.М.Х. след почти 10 години чакане, те се връщат към старата практика на ВКС, която следваше посочените по-горе медицински и юридически критерии.
Дело №914/2024
Р.Х.Й. иска данните за пола му да бъдат променени от женски на мъжки, както и съответната промяна в имената, която да отразява това. Получава отказ от общината в Горна Оряховица, след това от районния съд в града и от Окръжен съд – Велико Търново.
Днес състав с председател Мими Фурнаджиева (председател на Гражданската колегия) и членове Велислав Павков и Борис Д. Илиев (докладчик) окончателно допусна промяната.
В решението си те излагат обстойно изводите на СЕС и заявяват, че съгласно чл.633 от ГПК и чл.267 ДФЕС решението му по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в България. И подчертават, че в преюдициалните заключения се отразява постоянната практика на СЕС и несъобразяването с нея е нарушение, за което може да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на държавите-членки.
Върховните съдии заявяват: „…настоящият състав на съда намира, че за Република България, като държава-членка на ЕС, съществува задължение да осигури на всички свои граждани, включително и на транссексуалните лица, упражняване на правото им на свободно движение и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз, което включва и наличие в правния ред на процедура за правно признаване на половата им идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, собственото, бащиното и фамилното име и единния граждански номер, в официалните документи“.
Фурнаджиева, Павков и Илиев припомнят решението на КС и тълкувателното решение на Гражданската колегия, но заявяват, че с оглед произнасянето на СЕС, националната правна уредба не следва да се прилага така както я е разтълкувал КС през 2021 г. и Гражданската колегия на ВКС през 2023 г.
„Националната правна уредба следва да се тълкува в съответствие с дадените в решението на СЕС разяснения на нормите на правото на ЕС и с цитираната в същото практика на ЕСПЧ по приложение на чл.8 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл същата вече е била тълкувана в практиката на ВКС преди постановяване на цитираните тълкувателни решение на Конституционния съд и ОСГК на ВКС, която практика следва да бъде споделена“, пишат върховните съдии.
И припомнят какво приемаше ВКС преди: „Разпоредбата на чл.8 от ЕКЗПЧОС, според която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, съставлява основание за промяна при транссексуалност на данните за пола в съставените актове за гражданско състояние в случай, че тази промяна е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. Основателността на искането следва да е обусловена от доказване на медицински критерий (наличие на състояние на транссексуалност), който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза/ и на юридически критерий – сериозното си и непоколебимо решение на транссексуалното лице за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля“.
Дело №840/2023
От 2022 г. пък П.М.М. чака съдебно решение, с което да бъде допусната промяна в данните за гражданското му състояние в регистрите на ЕСГРАОН и полът му вместо „женски“ да бъде записан като „мъжки“, като бъдат променени и трите му имена.
Върховните съдии Мария Иванова (председател на състава и докладчик), Даниела Стоянова и Бисера Максимова първо посочват, че и след тълкувателното решение от 2023 г. молбите за промяна на данните за пола се приемат за допустими.
След това припомнят решението на СЕС (за него виж по-горе) и се заемат с това обстойно да разяснят защо актовете на съюзното право имат предимство пред тези на вътрешното право, които им противоречат. И припомнят, че КС (в решението по к.д. №7/17 г.) изрично подчерта, че това важи за всички актове, а не само за регламентите и предимството действа автоматично и не е необходим какъвто и да е било специален механизъм за установяване или обявяване.
„Може да се обобщи, че съдът приема, че конституционната норма, управляваща този процес, е нормата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията – учредителните договори стават част от правната система на страната при условията, предвидени в цитираната конституционна разпоредба, и, което е съществено, имат предимство пред вътрешното право именно защото така е предписано от същата“, пише ВКС. Като добавя, че предимството на съюзното право обаче произтича и от специфичната природа на съюзния правен ред и не се нуждае от „признаваща“ го конституционна разпоредба.
По тези принципни съображения за предимство на европейското право, включително на практиката на СЕС, над националното, ВКС приема, че молбата на П.М.М. „следва да се разреши въз основа на практиката на СЕС – решение на СЕС от 12 март 2026 г. г. по дело С-43/24 г. г. за тълкуването и приложимостта на правото на Съюза за подобни с процесния случаи“.
След това се заема с разглеждането на делото по същество, като отхвърля съжденията на въззивната инстанция, с които е отказана промяна на пола. А решението на втората инстанция е с „класически“ за времето след тълкуването на КС за пола мотиви – половата идентификация като осъзната принадлежност на едно лице към другия биологичен пол е без значение за гражданската регистрация.
„Тези изводи на въззивния съд са формирани в противоречие с чл.8 ЕКЗПЧ при събраните по делото доказателства за половото самоопределяне на молителя“, заяви днес ВКС.
И стъпвайки на заключенията на психологическа и на съдебно-психиатрична експертиза и на свидетелски показания за трайния характер на самоопределянето на П.М.М. като мъж, допуска промяна в данните за гражданско състояние.
„При тези данни при молителката са изпълнени и двата критерия за основателност на молбата за промяна на данните по чл.73, вр. с чл.45 и чл.19 ЗГР – медицинският с наличието на установено състояние на транссексуалност и юридическият – със сериозното и непоколебимо решение за външно биологично потвърждаване на възприетия психичен и социален пол, чрез поетата и развивана последователно и настойчиво социална роля на ***“, се заявява в решението (пълния му текст виж тук).
По-различен е случаят с А.Д.К. Той подава молба за юридическа промяна на пола и Районният съд в Асеновград я отхвърля, Окръжният съд в Пловдив обаче отменя решението и допуска промяната. Тук обаче се намесва Окръжна прокуратура – Пловдив, която атакува решението като неправилно и така казусът стига до ВКС.
Днес върховните съдии Жива Декова (председател на състава), Филип Владимиров и Десислава Попколева (докладчик) отказаха да допуснат делото до касационно обжалване и така оставиха в сила решението на ОС-Пловдив, с което е допусната юридическата промяна на пола.
За да стигнат до извода, че решението на ОС-Пловдив е правилно, те също стъпват на решението на СЕС, като цитират обстойно и практиката на ЕСПЧ, която беше посочена от съда в Люксембург. Според нея чл.8 ЕКПЧ налага на държавите по-специално задължения за действие, което предполага въвеждането на ефективни и достъпни процедури, гарантиращи ефективното зачитане на правото на тези лица на полова идентичност, като признаването на последната на дадено лице не може да бъде обусловено от нежелано от това лице хирургично лечение.
„Към настоящия момент Република България не е изпълнила позитивното си задължение да въведе ефективна, достъпна, бърза и прозрачна процедура, която позволява промяна на пола и съответните лични данни и по този начин да осигури зачитане и признаване на половата идентичност на трансексуалните лица, която е съставна част и един от най-интимните аспекти на личния живот и е защитена от чл.8 ЕКПЧ. Липсата на такава процедура, както и неясна, непредвидима и неработеща такава, само по себе си представлява нарушение на чл.8 ЕКПЧ според практиката на ЕСПЧ – дело ***, т.35 и дело *** т.51“, заявяват върховните съдии.
И стигат до следния извод: „…балансът по чл.8 ЕКПЧ се постига чрез признаване на половата идентичност чрез пропорционална ефективна процедура, без инвазивни изисквания, като общественият интерес от точност на регистрите не може да служи като отказ, а за правилно и актуално отразяване на правната и социална идентичност на лицето“.
В определението изрично се заявява, че „при липса на изрична уредба за промяна на вписванията в регистрите за гражданско състояние, националният съд чрез пряко позоваване на задължението на държавата за наличие на ефективна и достъпна процедура за признаване на половата идентичност, изведено по категоричен начин в практиката на ЕСПЧ, която се използва от СЕС при тълкуването на чл.7 от Хартата, както и чрез пряко прилагане на нормите на ЕС с директен ефект и оставяне без приложение на всяка национална разпоредба или тълкуването на такава, включително и от конституционния съд, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние, е длъжен да осигури ефективна съдебна защита по смисъла на чл.47 ХОПЕС, като разреши промяната на пола в случай, че по делото от страна на молителя са ангажирани достатъчни и разумно изискуеми доказателства за неговата полова идентичност“.
