Екипът на Института за развитие на публичната среда анализира официалните данни за изборните резултати, публикувани от ЦИК в отворен формат след края на изборите.

Те показват, че избирателите по списък в смесените секциите с машинен и хартиен вот в страната са били общо 6 223 624, а гласувалите в тях са 2 942 640 души или 47.3%. Подадените действителни гласове са 2 888 026, а недействителните са 54 617.

С машина са гласували 51.6% от избирателите или 1 517 787, а с хартия – 48.4% или 1 424 853 души. 

Прави впечатление, че в трите района в София-град избирателите най-често са подавали гласа си с машина. Водещ е 23-и избирателен район със 73.1%, следван от 24-и избирателен район със 68% и 25-и избирателен район със 64.8%, показва анализът на Института.

Разпределението на машинния вот сред партиите и коалициите от новия парламент показва, че най-голям е делът на машинния вот сред поддръжниците на коалицията Продължаваме Промяната – Демократична България – 82.6%, следвани от Възраждане с 57% и Прогресивна България с 54.4%. В най-малка степен по този начин са гласували симпатизантите на ДПС – 14.2%, което е устойчива тенденция за тази партия, включително и когато наблюдавахме разделението ѝ на две фракции – около Делян Пеевски и около Ахмед Доган. 

Според данните има 6 секции в страната, в които всички гласове са подадени само с машина. От тях 4 са в община Джебел – в селата Козица, Ямино, Желъдово и Тютюнче. Една секция е в с. Хаджийско (общ. Кирково) и последната е в с. Вишеград (общ. Кърджали).
Само в с. Хаджийско 67% от избирателите са предпочели Прогресивна България. В останалите пет от тези секции ДПС получава основната част от гласовете – между 70% и 97%. Това е значително отклонение по отношение на използването на машина от  поддръжниците на ДПС в сравнение с общата картина за страната. 

В 243 секции няма нито един подаден глас на машинните устройства. Спрямо изборите през октомври 2024 г. те са намалели два пъти. 

Гласуване с хартиени бюлетини имаше в 2 874 секции в страната. Данните от тях показват, че в списъците им са били включени общо 344 578 избиратели. Гласувалите в секциите с бюлетини възлизат на 221 267 души, т.е. избирателната активност е била 64.2%. От подадените с хартиени бюлетини гласове, недействителни са 7 119 или 3.2%. 

Интересно е разпределението на вота от секциите с хартиени бюлетини за петте партии и коалиции, получили представителство в 52-ото Народно събрание. 

В седем секции има 100% избирателна активност (като тук не са включени подвижните избирателни секции, тези в болнични заведения и арести, както и тази на кораба "Дружба"). 

В с. Стакевци на девет членната комисия отне около два часа и половина да отчете и нанесе резултатите в протокола, предвид всички 64 гласували.  

Въпреки че спорът „машина или хартия“ не е излизал от политическия дневен ред в последните години, данните от изборите през април 2026 г. очертават по-скоро устойчива, отколкото променяща се картина. Избирателите правят своя избор между двете технологии в зависимост от конкретния контекст – географски, социален и политически, а не на база технически аргументи за сигурност или надеждност. В същото време „смесеният модел” продължава да създава както практически затруднения в работата на секционните комисии в изборния ден, така и основания за различни интерпретации на резултатите.

С оглед на това въпросът за бъдещето на модела на гласуване неизбежно ще бъде поставен и пред новия парламент. Възможни са различни посоки – от запазване на „смесеното гласуване”, през разширяване или премахване на машинното гласуване, до въвеждане на друг вид устройства. Всяка от тези опции обаче предполага не само политическо съгласие, но и ясна оценка на ефектите върху доверието на избирателите и работата на администрацията.

В този смисъл фокусът върху противопоставянето „машина срещу хартия“ често измества по-съществения разговор за качеството на изборния процес като цяло. Данните от тези избори отново показват, че независимо от начина на гласуване, предизвикателствата остават същите: организационни пропуски, разнопосочно прилагане на правилата в комисиите и различни нива на доверие сред избирателите.

На другия полюс по използване на машините са гласувалите в районите Кърджали с 18.4% и Разград и Търговище с по 30.2%. 

Подробно разпределение на съотношението между избирателите, гласували с машина и хартия, по избирателни райони, може да видите в следващата инфографика: