Новини
Търси

Теменужка Петкова: „Прогресивна България“ дължи извинение на гражданите за този бюджет

Теменужка Петкова: „Прогресивна България“ дължи извинение на гражданите за този бюджет
БТА

Бившият финансов министър предупреди, че дефицитът от 5,7%, новият дълг и по-високите разходи ще бъдат платени от децата и внуците ни

„Прогресивна България“ трябва да се извини на гражданите за приетия Бюджет 2026. Това заяви депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш финансов министър Теменужка Петкова след окончателното гласуване на държавната финансова рамка.

Тя определи бюджета като „скандален“ и предупреди, че заложените по-високи разходи, дефицитът от 5,7% и новият дълг ще увеличат инфлацията и финансовата тежест върху следващите поколения.

По-малко приходи, но повече разходи

Бившият финансов министър сравни приетата рамка с проектобюджета, изготвен при кабинета на Росен Желязков.

„Този бюджет ни предлага със 778 млн. евро по-малко приходи спрямо проектобюджета на Росен Желязков, което означава, че събираемостта е силно занижена“, посочи тя.

По изчисленията ѝ общите разходи са увеличени с 2,8 млрд. евро, а капиталовите – с 2,3 млрд. евро.

Според Петкова по-ниската събираемост, съчетана с ръст на харчовете, създава риск държавата да разчита все повече на заемно финансиране.

„Ще плащат децата и внуците ни“

Най-сериозният проблем според ГЕРБ е дефицитът от 5,7% от прогнозния брутен вътрешен продукт.

Петкова предупреди, че това ще доведе до „много по-високи разходи за лихви, по-голяма задлъжнялост на България, по-висока инфлация и задлъжняване на следващите поколения“.

Парламентът разреши през 2026 г. да бъде поет нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро. Максималният общ размер на задълженията в края на годината не трябва да надвишава 37,7 млрд. евро.

Винетките поскъпват, субсидиите за вероизповеданията намаляват

Петкова атакува и част от конкретните решения, приети с бюджета.

По думите ѝ субсидиите за вероизповеданията са намалени с 25%, а цените на винетките ще бъдат увеличени с 30% от 1 август.

Тя определи като скандални и промените в Кодекса на труда, които засягат начина на изчисляване на трудовия стаж при непълно работно време.

КНСБ вече поиска омбудсманът да сезира Конституционния съд за тези текстове и за спирането на действащия механизъм за определяне на минималната заплата.

Бившият финансов министър предупреди, че с промените в правилата за общинските проекти се дава прекалено голяма власт на регионалния министър.

Според нея от решението на един човек ще зависи кои общини ще получат финансиране и кои ще останат без средства.

 
Последвайте Таралеж в Google News

Водещи