Словакия предотврати палеж на завод за дронове, след като през август бяха регистрирани инциденти в предприятия, свързани с отбранителната индустрия в Естония, Италия и България
Полицията в Словакия е предотвратила опит за подпалване на завод за производство на безпилотни летателни апарати. Двама заподозрени са били задържани в Словакия, а трети - в Германия. При операцията няма пострадали и не са нанесени материални щети.
Около 70 души работят в предприятието, а стойността на имуществото в производствения цех се оценява на десетки милиони евро. При обиските са иззети запалителна смес, инструменти, мобилни телефони, видеокамера и план. По данни на полицията запалителната смес е била напалм. Разследването продължава.
Според словашкия портал Denník N мишена е бил заводът на украинската компания Skyeton в Прешов, където се произвеждат безпилотни апарати Raybird чрез дъщерното дружество Tropozond. Офисът на Skyeton в Киев вече беше разрушен при руска атака през май 2026 г.
Дроновете Raybird могат да предават в реално време координати на цели и да се интегрират с артилерийските системи HIMARS, Caesar и Krab.
Компанията е предприела предварителни мерки срещу евентуални атаки, като е разпределила производствените си мощности в различни региони на Украйна и в чужбина. През 2025 г. Skyeton и британската отбранителна компания Prevail Partners обявиха създаването на съвместното предприятие Skyeton Prevail Solutions, а в рамките на производството във Великобритания се предвижда да бъдат наети 160 души. Компанията си сътрудничи и с датската Quadsat.
Поредица от инциденти в Европа
Случаят в Словакия е четвъртият подобен инцидент през август в европейско предприятие, свързано с производството или доставките на оръжие за Украйна.
На 15 август в Талин беше подпален обект, използван от естонската компания Milrem Robotics, която произвежда военна роботизирана техника и доставя системи на Украйна. По-късно в Латвия бяха задържани трима граждани на страната по подозрение за организиране на палежа. Естонските власти разследват възможна руска намеса.
На 13 август в завода KNDS Ammo Italy в Колеферо, близо до Рим, избухна мощен взрив. Предприятието е част от отбранителния холдинг KNDS, който доставя оръжие на Украйна. Заводът произвежда боеприпаси за сухопътните и военноморските сили, а в Киев работи дъщерното дружество KNDS Ukraine.
Другият инцидент е пожарът, избухнал на 10 август в предприятието "Емко" край село Белица в България, при който около 300 работници бяха евакуирани.
Бившият военен министър Бойко Ноев допусна, че поредните взривове в завод на "Емко" може да са умишлени, като според него България системно се проваля при разследването на подобни случаи.
"Емко" е собственост на българския оръжеен предприемач Емилиян Гебрев, който оцеля при опит да бъде отровен през 2015 г. Разследването беше активирано едва след отравянето с "Новичок" на Сергей Скрипал във Великобритания три години по-късно. През 2020 г. бяха повдигнати задочни обвинения на трима руски граждани - Денис Сергеев, Сергей Лютенко и Егор Гордиенко.
След продължително забавяне българските власти обявиха, че четири взрива на военни складове вероятно са били извършени от офицери от руското военно разузнаване (ГРУ).
Преди дни британският вестник "Дейли телеграф" съобщи, позовавайки се на западни разузнавателни източници, че Русия е започнала нова вълна от атаки срещу европейски оръжейни заводи, включително в България. Според изданието Кремъл вербува членове на местни престъпни групи за саботиране на производители на отбранителна техника и за проверка на решимостта на НАТО.
Европа реагира на нарастващата хибридна заплаха
Поредица от инциденти през последните месеци засилва опасенията на европейските служби за разрастване на руските хибридни операции. Неидентифицирани, а в някои случаи и предполагаемо руски дронове, включително бойни, многократно са навлизали във въздушното пространство на държави от ЕС.
Според Bloomberg европейските държави все още са предимно в позиция да реагират на отделните прояви на хибридна война, вместо да разполагат с единен механизъм за възпиране.
Европейски представители от месеци очакват засилване на руската кампания, но според източници, запознати с оценките на европейските институции, ЕС не е променил съществено отбранителната си позиция.
Някои страни от ЕС настояват за санкции, които досега са били отлагани, сред които конфискация на руски валутни резерви, незабавна забрана на руския втечнен природен газ и допълнителни ограничения за издаването на визи. Според Bloomberg обаче подобни мерки може да не са достатъчни, за да възпрат Москва.
В публикацията се посочва още, че руската стратегия може да включва действия срещу европейски държави - от кибератаки до операции, целящи политическа и обществена дестабилизация. Отделно направление е свързано с Молдова.
През август на летище Лайпциг/Хале и в близост до него два пъти бяха откривани дронове с експлозиви, включително в близост до украински военнотранспортен самолет. Наред с това бяха регистрирани атаки срещу предприятия, свързани с производството на оръжия за Украйна в Естония, Италия и България.
Словашката полиция сега предотврати и предполагаем опит за подпалване на завод на украинска компания, произвеждаща безпилотни летателни апарати.
В Германия пък в гора край Берлин бяха открити пистолети, за които се твърди, че са били подготвени от руски специални служби за евентуални убийства. Германските служби са предотвратили и възможно покушение срещу генералния директор на компанията Donaustahl, която произвежда дронове и ги доставя на Украйна.
Според анализатора по геоикономика в Bloomberg Economics Алекс Кокчаров руската хибридна война в Европа представлява координирана кампания, насочена към дестабилизиране на западните политически системи, подкопаване на единството на НАТО и ЕС и отслабване на подкрепата за Украйна.
"За постигането на тези цели Кремъл запазва възможността да отрича участието си, като действа чрез посредници, за да затрудни установяването на пряка причастност на руската държава."
