Партията „Прогресивна България“, водена от бившия президент Румен Радев, взе силна преднина на парламентарните избори в неделя според първите екзитполове. Така започва материал на DW, поставящ си за цел да обобщи изборния ден в България. Неговото заглавие е - "България: проруският Радев печели парламентарния вот". 

Съобщава се, че партията е събрала около 38%-39% подкрепа, докато нейният най-близък съперник – проевропейската ГЕРБ – получава около 15%. Очаква се реформистката коалиция ПП-ДБ да заеме трето място, движейки се между 13% и 14%.

Радев заяви пред репортери, че е готов да работи с лагера на ПП-ДБ за постигане на мнозинство, но е отворен и за правителство на малцинството.

„Готови сме да разгледаме различни варианти, за да може България да има редовно и стабилно правителство“, каза той.

Предсрочният вот следва оставката на консервативното правителство на фона на общонационални протести срещу корупцията миналия декември.

България, най-бедната членка на ЕС, е в хватката на политическа криза от 2021 г., когато консервативното правителство на Бойко Борисов беше свалено, също след антикорупционни митинги. Неделният вот отбелязва осмите избори за последните пет години. Мнозина се надяват, че резултатът ще сложи край на политическата патова ситуация, която отдавна преследва страната.

„Ще направим всичко възможно да не позволим да отидем (на избори) отново. Това е пагубно за България“, каза Радев след приключването на изборния ден в неделя.

Новосъздаденото лявоцентристко обединение под ръководството на бившия президент Румен Радев – „Прогресивна България“ – бе сочено за вероятен победител преди вота, макар и с прогноза да не достигне абсолютно мнозинство.

След като даде гласа си в неделя, 62-годишният Радев призова хората да гласуват, заявявайки, че масовото гласуване е „единственият начин да удавим купуването на гласове в море от свободни гласове“.

Радев, бивш генерал от военновъздушните сили, който беше президент на България в продължение на девет години, преди да се оттегли през януари, обеща да се бори с това, което нарича „олигархичен модел на управление“ в страната. Той се обяви и за подновяване на връзките на България с Русия, като същевременно критикува изпращането на военна помощ за Украйна. Въпреки това той официално осъди руската инвазия и заяви, че няма да използва правото на вето на страната си, за да блокира помощта на ЕС за Киев, ако бъде избран. Радев също така се противопоставя на зелената енергийна политика на ЕС, която смята за наивна „в свят без правила“.

Социологическите проучвания показаха, че проевропейската партия ГЕРБ на Борисов вероятно ще остане втора, пред либералната коалиция ПП-ДБ. Първите екзитполове обаче показаха резултати дори под предвидените 20%, като ГЕРБ получи около 15% подкрепа.

Докато гласуваше в Банкя, Борисов изглеждаше не особено обнадежден за перспективите пред партията си и подчерта, че ГЕРБ няма да влиза в никакви коалиции. „Не виждам с кого можем да влезем в коалиция“, цитира думите му националната телевизия. Бившият премиер заяви, че партията му вместо това ще действа като конструктивна опозиция по геополитически теми като националната отбрана.

По-късно в неделя обаче той изглеждаше по-уверен въпреки отстъплението на партията си. „Да спечелиш изборите е едно, да управляваш е съвсем друго. Изборите определят кой е първи, но преговорите ще определят кой ще управлява. ГЕРБ може да влезе в управлението, може и в опозиция. А в политиката, както и в живота, е нужно търпение“, отбеляза лидерът на ГЕРБ.

Борисов е заемал три мандата като министър-председател на България. По време на кампанията той подчертаваше постиженията на ГЕРБ, заявявайки, че партията е „изпълнила мечтите от 90-те години“, включително чрез присъединяването на България към еврозоната през тази година.