Позиционирането на България в инициативи като Европейската политическа общност (ЕПО) остава ограничено от състоянието на външната ѝ политика, която често изглежда интровертна и консуматорска. Това заяви в разговор с ТАРАЛЕЖ Мария Симеонова, директор на българския офис на Европейския съвет по външни политики. Симеонова е в Ереван, където участва като гост и лектор в форума на ЕПО.  

ЕПО: от диалог към сътрудничеството

Този форум, лансиран по инициатива на Еманюел Макрон през 2022-ра г., функционира като платформа за политически диалог между европейските държави. Първоначалната му цел бе да демонстрира европейско единство пред руската агресия в Украйна и да задържи държавите извън ЕС в европейския дневен ред в условията на разочарование от бавния процес на разширяване. Впоследствие ЕПО постепенно придоби допълнително значение като платформа за координация по сигурността, управление на регионални кризи и насърчаване на регионалното сътрудничество. Или „дипломатически хъб“, както го определя Симеонова.  

България, Черно море и Източния фланг: маршрути и коридори

„След присъединяването към ЕС, вместо да инвестира във формулиране на политики към региони от стратегически интерес – като Западните Балкани и постсъветското пространство – България се фокусира почти изцяло върху довършването на собствената си интеграция, чрез членството в Шенген и еврозоната“, коментира Симеонова.

Според нея отсъствието на активна външнополитическа визия е лишило и обществото от възможността да възприема България като държава членка, която не само следва и консумира, но и информира европейския дневен ред. „Така външната политика често се водеше от моментни обществени нагласи, вместо да ги насочва стратегически“, уточнява експертът.

Участието във форум като ЕПО обаче дава възможност за корекция на тази линия, става ясно от думите на Симеонова.

„В стратегически план България следва да оцени ролята си в развитието на т.нар. Среден коридор и да я обвърже с ключови европейски политики – като тези за Черноморския регион и транспортната свързаност, и да интегрира важни проекти като Коридор 8. Това беше направено от страна на президента Йотова“, коментира тя.

По думите й, за по-голяма успеваемост в новата геополитическа среда Коридор 8 ще придобие повече тежест, ако бъде представен като част от по-широката стратегическа рамка на укрепване на Източния фланг.

България и Армения: балансирана политика в Южен Кавказ

Симеонова оценява като „положителен сигнал“ подписването на стратегическа декларация между България и Армения в Ереван, особено на фона на съществуващото такова партньорство с Азербайджан.

„Поддържането на балансиран подход дава възможност на България да развие по-активна и прагматична роля в региона, съобразена с процеса на нормализация на отношенията между Ереван и Баку“.  

ЕПО и ЕС: отвъд зависимостите

Мария Симеонова смята, че „срещата на държавите от ЕПО в Ереван подчерта едно по-дълбоко осъзнаване в рамките на ЕС – че европейският модел бе изграден върху зависимости: от руски енергийни ресурси, от китайски икономически връзки и от САЩ в сферата на сигурността и отбраната.“

Оттук според нея форумът се е превърнал в символично търсене на съюзници и партньори за подкрепа на европейския начин за преосмисляне на световния ред. Първото присъствие на не-европейска държава на ЕПО – това на премиера на Канада Марк Карни, е отклик на този призив и би могло да се тълкува като разграничение от завоя в американската външна политика спрямо трансатлантическите отношения, аргументира се експертът от Европейския съвет по външни политики.

„ЕПО позволява на ЕС да разширява политическото си влияние извън формалните граници на съюза и тромавите процеси по взимане на решения; да ангажира политически държави кандидатки, без конкретни обещания за членство; да работи по ключови теми като свързаност, включително икономическа и енергийна сигурност“, коментира Симеонова.

Армения в ЕПО: фактор за стабилност в Южен Кавказ

По думите й, именно Армения е партньор на ЕС в развитието на алтернативни търговски и енергийни маршрути, както и това, че въпросната държава функционира като като фактор за стабилност в Южен Кавказ. 

Експертът оценява домакинството на 8-ата среща на ЕПО от Ереван като „най-голямото международно събитие в историята на независима Армения и я поставя в центъра на европейската политика“. Симеонова констатира „историческо препозициониране“ на Армения, в което страната активно търси стабилна основа в отношенията си с ЕС „след осъзнат курс на дистанциране от Русия“.

За премиера на страната Никол Пашинян ЕПО, съпроводен с първата среща ЕС-Армения, както и държавната визита на Макрон, са начин за легитимация на досегашния курс – мир срещу излизане от изолацията, нормализиране на отношенията с Азербайджан и Турция и утвърждаване на проевропейската линия  на страната, става ясно още от думите на Симеонова.

„По този начин Пашинян придава на географското положение на Армения нов смисъл в нов геополитически контекст и на фона на усилията за диверсификацията на енергийни и транспортни маршрути. Присъствието на лидери на такова високо ниво по улиците на Ереван позволи на арменците да си представят как на практика изглежда този завой“, заключава експертът.