Историята, разказана от авиационния журналист Андреас Фекер, се появява за първи път през август 2015 г.
В нощта срещу 22 януари 1982 г. германски изтребител-бомбардировач F-104 изминава близо 1000 километра от Бавария до Сардиния, носейки само едно лекарство. На летището край Каляри няма електричество и пистата е осветена единствено от фаровете на автомобили, подредени набързо край нея. Няколко часа по-късно медикаментът достига до болницата и 3-годишната Джесика оцелява.
Историята, разказана от авиационния журналист Андреас Фекер, се появява за първи път през август 2015 г. През януари 2022 г. австрийското списание Austrian Wings я публикува отново по повод 40-годишнината от необикновената операция.
Всичко започва в педиатричната болница в Каляри. Лекуващият лекар прочита в медицинско списание за нов антивирусен препарат, разработен в Германия. Състоянието на детето е критично и лекарят вижда в медикамента последната възможност за лечение.
Той се свързва с германските военни в Декимоманю – военно летище северозападно от Каляри, което от 1979 г. се използва и като полигон на НАТО за учебни въздушни боеве. На място има германски военнослужещи, но е петък вечер и единственият наличен човек е дежурният офицер. Той поема случая, установява контакт с командването в Германия и предава колко спешна е ситуацията.
Условията в Германия по това време са изключително тежки. Силен снеговалеж и заледявания парализират транспорта в голяма част от страната. Летищата са затворени, хеликоптерите не могат да излетят, а железопътният транспорт е сериозно затруднен заради замръзнали стрелки.
Първата задача е да бъде открит самият медикамент. Чрез централната аптека на Бундесвера е установено, че от препарата има наличност единствено при производителя в Мюнхен. Полицията открива прокуриста на компанията, отвежда го до фирмата, а след това организира полицейска щафета, която транспортира лекарството по около 130 километра заледени пътища до Меминген.
Именно там се намира 34-то изтребително-бомбардировъчно авиокрило, оборудвано с F-104G. Изборът на летището е продиктуван от възможността поне част от пистата да бъде приведена в състояние за излитане.
Екипът за снегопочистване е мобилизиран, а за полета доброволно се включва оберлейтенант Юрген Гундлинг. Времето не позволява цялостно почистване на летището – подготвена е само една ивица по средата на пистата. Рульожните пътеки остават неизползваеми, а самолетът и наземните агрегати са изведени директно на пистата.
Междувременно германският военен аташе във Виена е събуден, за да уреди разрешение за преминаване на самолета през въздушното пространство на неутрална тогава Австрия. Италианските военни също подготвят резервен вариант, като оставят отворени пет летища – Трапани, Сигонела, Гросето, Грацанизе и Джоя дел Коле.
В 01:35 ч. полицейският автомобил с лекарството пристига на летището в Меминген. Само 15 минути по-късно медикаментът е предаден на Гундлинг в кабината.
Излитането е особено рисковано. Ледената писта е толкова хлъзгава, че самолетът може да загуби сцепление дори при работа на двигателя на празен ход. След разрешението от кулата Гундлинг успява да задържи машината в почистената ивица, набира необходимата скорост и се отделя от земята. Само няколко секунди по-късно F-104 изчезва в облаците.
Избраният за мисията самолет е сред най-противоречивите машини в историята на следвоенната германска авиация. Бундесверът получава общо 916 F-104, като близо една трета от тях се разбиват, а 116 пилоти загиват. Това води до печалното му прозвище Witwenmacher – „създател на вдовици“.
F-104 е проектиран основно за високоскоростен полет. Малкото и изключително тънко крило е оптимизирано за скорости над Мах 1,2, което прави самолета значително по-труден за управление при ниски скорости.
Машината разполага със специална система за управление на въздушния поток, която използва въздух от двигателя, насочен към задкрилките. Така скоростта за кацане може да бъде намалена с над 30 възела. Системата обаче функционира само при високи обороти на двигателя, поради което F-104 се приземява с необичайно висока мощност.
Докато самолетът лети към Сардиния, там ситуацията също е критична. Проливните дъждове са наводнили подземните кабели на пистовото и подходното осветление на летището в Декимоманю. Електричество няма, а пистата е напълно тъмна.
Капитан събира всички хора, които могат да шофират, и подрежда граждански и военни автомобили покрай пистата. Фаровете им очертават мястото за кацане.
Радарният контролер, извикан специално за операцията, насочва самолета по радиото. При липсата на визуален контакт пилотът разчита на неговите инструкции за корекции по време на захода.
Около 03:00 ч. F-104 каца при проливен дъжд, ниска облачност и пълна тъмнина. Автомобил на карабинерите незабавно поема лекарството и го транспортира до педиатричната болница в Каляри.
По оценка на Андреас Фекер в операцията по един или друг начин са участвали около 1000 души. Решенията са вземани предимно от дежурни служители и офицери със средни звания, които са действали на собствена отговорност.
В Сардиния историята получава сравнително малко внимание. Седмица след операцията местен всекидневник публикува кратък материал, в който единствено се отбелязва, че германските военновъздушни сили са помогнали за доставянето на медикамента.
Десетилетия по-късно разказът отново набира популярност. В края на август 2026 г. публикация в X събира над 85 000 преглеждания само за няколко дни, след което историята се разпространява и в TikTok и Instagram.
С популярността обаче се появяват и неточности. В някои версии полетът е представян като свръхзвуков, въпреки че описаното време и разстояние не доказват подобно твърдение. Пистата пък започва да се описва като осветена от камиони, докато в разказа на Фекер става дума за граждански и военни автомобили.
Създава се и впечатление, че пилотът е действал напълно сам. Реалността е различна. Зад полета стои сложна международна операция – от полицейската щафета в Германия и дипломатическото разрешение за прелитане през Австрия до резервните италиански летища и радарния контрол при кацането.
Има разминаване и във възрастта на детето. В разказа на Фекер Джесика е 3-годишна, докато някои италиански публикации посочват 8 години. По-ранният германски разказ, който е по-близък до участниците в операцията, посочва тригодишна възраст.
Какво се е случило с Джесика след онзи януари 1982 г., не е известно. Нито Фекер, нито последвалите публикации дават информация за живота ѝ. Знае се единствено, че лекарството е доставено навреме и детето оцелява.
Това, което остава от историята, е необичайната верига от хора и институции, мобилизирани за няколко часа. Полицаи транспортират медикамента по заледените германски пътища, дипломати осигуряват въздушния маршрут, военни екипи подготвят пистата, резервни летища остават в готовност, радарен контролер е извикан посред нощ, а на Сардиния десетки автомобили превръщат фаровете си в импровизирана писта.
Тази нощ F-104 не пренася оръжие. Носи едно лекарство – и шанс за живот.
