На фона на многото държави, които търсят начини да интегрират AI и дигиталните технологии в клас, Швеция - доскоро символ на "училището на бъдещето" със своите таблети, лаптопи и дигитални платформи в училища и дори детски градини - започна завой обратно към хартиените учебници, четенето и писането на ръка. Въпреки че шведските ученици имат над средните за Европа резултати по четене, на международното проучване за нивото на четене в 4. клас PIRLS те отбелязват спад в оценките си за периода 2016-2021 г.

През 2021 г. шведските четвъртокласници постигат средно 544 точки, или с 11 т. по-малко от 2016 г. Понижение е регистрирано и сред уменията по математика и четене на 15-годишните - на PISA 2022 г. точките им намаляват от 505 на 486 т. Увеличава се и разликата между най-добрите и най-слабите по математика. Притеснителните данни карат образователните експерти да се замислят. Изследванията им водят до извода, че прекомерната употреба на екрани в час може да доведе до изоставане на младежите по основните предмети.

"Има ясни научни доказателства, че дигиталните инструменти по-скоро пречат, отколкото подпомагат ученето. Акцентът трябва да се върне към придобиването на знания чрез хартиени учебници и експертния опит на учителите, а не предимно от свободно достъпни дигитални източници, чиято точност не е проверена", заяви през август 2023 г. шведският Институт "Каролинска", цитиран от Guardian. 

Шведските учители имат сходни виждания:

"Учениците под 10 г. се нуждаят от време, практика и упражнения в писането на ръка… преди да ги запознаете с писането на таблет", казва Катарина Бранелиус, учителка в начално училище "Джургардсколан" в Стокхолм.

Тя признава, че е подхождала избирателно с таблетите по време на час - използвала ги е по математика, но не и за писане на текст.

"Децата четат по-бавно, имат по-беден речник и разбират по-трудно всичко прочетено, тъй като твърде много сме преподавали с цифрови средства", споделя и учителка от Сьобо пред "Дойче веле".

"Концепцията (за дигитализация в образованието - бел. ред.) е доста неясна, без конкретна програма или каквито и да било изисквания. Когато възникне проблем, учителите реагират според преценката си, понеже няма универсален метод", споделя наблюденията си с ЮНЕСКО и Кристина Льофинг, старши лектор по обучение на учители в Университета в Гьотеборг.

Като основни проблеми тя откроява липсата на комуникация "отдолу-нагоре", неяснотата на учебната програма и обучението на учителите. Джоел Старкенберг, бивш ИТ специалист, преквалифицирал се в учител по математика и природни науки, отчита предимствата на дигиталните учебни материали - те могат да "четат текст на глас, променят размера на текста и контраста, показват филми, упражняват с цифрови флаш карти, предоставят персонализирани планове за уроците, създават тестове и презентации". Въпреки това той предупреждава пред ЮНЕСКО, че "повечето ученици не са в състояние да използват компютри, без да разделят вниманието си между игри, чат и учене". Резултатът е умора и "недостатъчно качество на ученето", особено за по-слабите ученици. 

Курсът към връщане към по-традиционни начини на учене е подет от шведския министър на образованието Лота Едхолм, част от коалиционно правителство от център-дясно, която е сред големите критици на безрезервното приемане на технологиите. През 2023 г. Едхолм обявява отмяна на задължително въвеждане на цифрови устройства в детските градини. А правителството анонсира нова училищна политика, която цели възстановяване на основаната на знания училищна система. От 2025 г. изрично се разпорежда, че за деца под 2 г. трябва да се използват само аналогови средства за учене - като книги, както и че потенциалното използване на неаналогови средства за учене трябва да бъде значително ограничено за всички останали деца. Сред големите промени е и връщането на хартиените учебници, за което правителството започва да инвестира ежегодно милиони - около 69 млн. евро. Училища получават държавна субсидия за закупуване на учебници и ръководства за учители, правят се законови промени, включващи гарантиране на достъп на учениците до учебници и други средства за преподаване, подпомагат се и училищните библиотеки с близо 39 млн. евро. 

Някои ученици за първи път разгръщат учебници. Те бързо виждат по-подробните описания в хартията, но отбелязват и неудобството сами да четат задачите си, което досега компютърът е правил вместо тях. Децата признават и че ще им е трудно да свикнат и с писането на ръка. Сред новите неща, които въвежда шведското правителство, са още допълнителна подкрепа за учениците с обучителни затруднения, както и курс към преминаване от онлайн изпити към такива на хартия.

"Има научни доказателства, че учениците в ранните години на задължителното училище се учат най-добре, като използват химикалки, хартия и физически книги. По тази причина националните тестове в началното училище също трябва да бъдат аналогови", се мотивират от правителството, планирало от 2027 г. всички изпити в училище да се провеждат на хартия. Училищата постепенно се готвят и за преминаване към режим без мобилни телефони, които учениците да предават на учителите преди началото на учебните часове. 

Не всички са убедени, че стремежът на Швеция към връщане към основите се дължи изцяло на това, което е най-добро за учениците. Критикуването на ефектите от технологиите е "популярен ход сред консервативните политици", заявява Нийл Селуин, професор по педагогика в Университета "Монаш" в Мелбърн, Австралия, цитиран от "Гардиън". Според него това е елегантен начин да се изрази ангажимент към традиционните ценности. "Шведското правителство има право, когато казва, че няма доказателства, че технологиите подобряват ученето, но мисля, че това е така, защото няма ясни доказателства за това какво работи с технологиите. Технологиите са само част от наистина сложна мрежа от фактори в образованието", смята той. Резултати 3 г. очевидно са недостатъчно време да се оценят плодовете на новата политика. Въпреки резервите към връщането на хартията, дебатът в Швеция вече не е "дали" има проблем с прекалената дигитализация, а какъв баланс трябва да има между дигиталните инструменти и традиционното четене и писане. 

Любопитното е, че от държава, която бе една от най-ентусиазираните за дигитално образование, Швеция се превръща в такава, която признава, че дигитализацията не означава автоматично прогрес и напредък. Би било погрешно новата политика да се тълкува като отказ на Швеция от цифровите инструменти, смятат анализатори. Според тях това не е признание, че технологиите са лоши или че дигиталното образование е провал, а по-скоро, че твърде многото обучение чрез екрани, особено в по-малките класове, води до проблеми. Повечето учители така или иначе ги използват като допълнение към преподаването си. След години на залитане в едната крайност просто системата разбра по трудния начин, че никоя технология не може сама по себе си да преобрази образованието.

Ходът на Швеция следва по-широка скандинавска и европейска тенденция на затягане на правилата за достъп на деца до устройства. Наскоро Дания обяви планове за забрана на мобилните телефони в училищата и клубовете след училище, препоръчвайки децата под 13 г. да избягват лични смартфони или таблети. През 2024 г. Норвегия въведе минимална възраст от 15 г. за създаване на профил в социалните мрежи, позовавайки се на рисковете от технологичните компании. В Холандия националните насоки, въведени през януари 2024 г., призоваваха училищата да забранят смартфоните в класните стаи. Почти всички училища се съобразиха с тях и изследванията показаха положителни ефекти: 75% от средните училища съобщиха за по-лесна концентрация на учениците, а 28% отбелязаха подобрени академични резултати. 

Междувременно Франция затегна забраната си за мобилни телефони в средните училища миналия септември. По данни на ОИСР забраната за смартфони по време на учебния ден е факт в 85% от държавите в Централна и Южна Азия, в 40% в Европа и Северна Америка и 28% - в Южна Америка и Карибите. Сред тях са Белгия, Испания и Великобритания, които установяват, че забраната е имала положителен отпечатък върху оценките на ученици, които по принцип имат затруднения.