Докато светът се страхува от руския ядрен арсенал, "Росатом" изгражда друг вид влияние чрез атомни централи и дългосрочни енергийни зависимости
Русия разполага с два различни вида "ядрен арсенал" - единият е военен, а другият се основава на гражданската ядрена енергетика и глобалното присъствие на държавната корпорация "Росатом". Именно вторият се превръща в един от най-ценните инструменти за влияние на Москва зад граница, посочва анализ на Newsweek.
Докато ядрените оръжия служат основно като средство за възпиране, реакторите на "Росатом" са проектирани да работят десетилетия. Заедно с тях идват договори за гориво, техническа поддръжка, обучение и експертиза, които могат да обвържат държавите с Русия за поколения.
Това дава на Москва сериозно предимство в момент, когато САЩ и Европа търсят начини да ограничат руското икономическо и политическо влияние заради войната в Украйна.
Само през последните дни няколко международни развития показаха мащаба на руските ядрени амбиции.
Турция даде сигнал, че иска да разшири ядреното си сътрудничество с Русия и да работи по нови атомни мощности. В страната "Росатом" вече изгражда АЕЦ "Аккую", чиито четири реактора се очаква да осигуряват около 10% от електроенергията на Турция.
Паралелно с това Русия продължава да търси нови възможности за ядрено сътрудничество и в Близкия изток.
Най-конкретният нов пробив за "Росатом" обаче е в Казахстан. На 3 септември руската корпорация и Казахстан подписаха договор за проектиране и изграждане на първата голяма атомна електроцентрала в страната.
Бъдещата АЕЦ "Балхаш" ще разполага с два руски реактора ВВЕР-1200 с обща мощност 2,4 гигавата. "Росатом" ще отговаря за целия цикъл на проекта - от проектирането и доставките до строителството, въвеждането в експлоатация и предаването на централата.
Предвиденият експлоатационен живот на реакторите е 60 години с възможност за удължаване с още 20, което показва колко дългосрочни могат да бъдат подобни ядрени партньорства.
Именно тук се крие силата на втория "ядрен арсенал" на Москва. Атомна електроцентрала не може просто да бъде заменена при промяна на политическите отношения. Технологията изисква продължителна поддръжка, специфична експертиза и сигурни доставки през целия си жизнен цикъл.
Степента на зависимост обаче е различна при всеки проект и се определя от конкретните договори. При Казахстан например властите настояват за по-голям собствен контрол върху ядрения горивен цикъл, а страната сама е най-големият производител на уран в света.
За Запада това представлява сложно предизвикателство. Гражданската ядрена индустрия е значително по-трудна за изолиране от много други сектори на руската икономика, особено когато става дума за критична инфраструктура, изграждана за десетилетия.
Така "Росатом" е не само енергийна компания, а и важен инструмент за дългосрочното международно присъствие на Русия. Всеки нов ядрен проект може да означава отношения, продължаващи далеч след построяването на самата централа.
И докато военният ядрен арсенал на Путин е предназначен преди всичко да възпира противниците на Русия, гражданският "арсенал" на Москва работи всеки ден - чрез реактори, технологии и договори, които могат да запазят руското влияние в стратегическата инфраструктура на други държави десетилетия напред.
