Турската опозиция е на ръба на разкола, а какво може да се случи на предстоящите (възможни предсрочни) избори?
Основната опозиционна сила в Турция, Народнорепубликанската партия (НРП), е изправена пред потенциално разцепление, след като съдебно решение от май 2026 г. смени партийното ръководство, а отстраненият председател Йозгюр Йозел тази седмица обяви готовност за създаване на изцяло нова политическа формация.
На 21 май Апелативният съд в Анкара обяви за нелегитимен конгреса на НРП през 2023 г., позовавайки се на разследване за предполагаем подкуп на делегати. Юридическият акт отмени изборната победа на Йозгюр Йозел и възстанови на поста му бившия дългогодишен председател Кемал Кълъчдароглу. Действието на магистратите предизвика сериозно вътрешно напрежение, масови протести и раздели членската маса на два лагера. Анализатори посочват, че последиците от това решение са далеч по-дълбоки от формалната смяна на партийното ръководство.
Институционалният трус в кемалистката формация се наблюдава след местните избори на 31 март 2024 г., които бяха определени като „повратна точка“ за модерната история на Турция. На тях НРП изпревари управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган в национален мащаб, което се случи за първи път от повече от две десетилетия насам. Опозицията успя да спечели вота и да консолидира контрола си в петте най-големи и стратегически важни градове в страната – Истанбул, Анкара, Измир, Бурса и Анталия. Този успех обаче бе задвижван не толкова от идеологическо преориентиране на гласоподавателите, колкото от тежката икономическа ситуация, растящата инфлация и драстичното обезценяване на спестяванията на гражданите.
Тази седмица отстранения лидер на НРП Йозел посочи, че неговият екип вече подготвя извънредни стъпки за учредяване на нова партия.
Тъй като НРП традиционно се явява основният светски и кемалистки противовес на ислямисткия уклон в управлението на президента Реджеп Тайип Ердоган, всяка вътрешна криза във формацията автоматично придобива мащаба на криза от национално значение.
Настоящият конфликт обаче се отличава с особена острота: той засяга едновременно няколко чувствителни за Турция теми – независимостта на съдебната система, влиянието на т. нар. „дълбоката държава“ ("derin devlet" - държава в държавата - бел. ред.), борбата между елитите в опозицията и перспективите при очакваните предсрочни избори.
Реакцията на привържениците на Йозел показа, че вече не става въпрос за обикновена кадрова промяна. Пред централата на партията в Анкара започнаха бурни протести, издигнати бяха лозунги срещу Кълъчдароглу, а неговите снимки бяха демонстративно скъсaни и стъпкани. Полицейските кордони около централата на НРП само засилиха усещането за извънредност на случващото се.
Самият Йозел категорично отказа да признае политическата легитимност на съдебното решение от месец май и индиректно потвърди съществуването на задкулисни механизми за натиск в рамките на държавния апарат.
Настоящата криза е пряко свързана и със съдбата на арестувания през март м. г. кмет на Истанбул Екрем Имамоглу от НРП, който бе смятан за най-сериозен потенциален съперник на Ердоган на следващите президентски избори.
Наскоро Йозел каза, че му е била направена следната неформална оферта – да се дистанцира от Имамоглу в замяна на запазване на лидерския си пост в НРП.
Самият Имамоглу определи решението на Апелативния съд през май като „директна атака срещу демокрацията и конституционния ред в Турция“.
Същевременно възстановяването на председателския пост на НРП на Кемал Кълъчдароглу изглежда двусмислено дори за част от бившите му поддръжници. След поражението на президентските избори през 2023 г. мнозина в редиците на НРП решиха, че неговата политическа епоха е приключила. Съответно много поддръжници на кемалистката партия възприеха победата на Йозел на конгреса през 2023 г. като „опит за обновяване на партията и смяна на поколенията“.
Сега обаче завръщането на Кълъчдароглу не се осъществи чрез вътрешнопартиен консенсус, а чрез съдебно решение, което автоматично подкопава легитимността му в очите на значителна част от партийните активисти.
Въпреки това верните поддръжници на Кълъчдароглу дават сигнали за намерение за провеждане на мащабна „чистка“ в партията.
Така НРП вероятно навлиза в период на ожесточена вътрешна кадрова промяна. Съответно конфликтът може да приключи не с помирение, а с разцепление на формацията и създаване на нова партия.
Междувременно най-умерената позиция сред лидерите на опозиционната НРП зае кметът на Анкара Мансур Яваш. От една страна Яваш критикува решението на съда, като изтъкна опасния прецедент на намеса на съдебната система в партийните процеси. От друга страна – той призова да не се допуска ескалация на конфликта и предложи да се проведе нов партиен конгрес в рамките на следващите месеци.
