Снимка: Pixabay

Диабетът засяга един на всеки шест българи. Освен лечение, хората търсят разбиране, достъп и човечност от системата.

Ноември е Месецът на диабета – време, в което лекарите и пациентите напомнят, че това не е просто диагноза, а начин на живот, който променя ежедневието, навиците и психиката.

Диагностика на заболяването

В България днес с диабет живеят около 482 хиляди възрастни – това са 7,4% от населението между 20 и 79 години, показват данните на Международната диабетна федерация (IDF, 2025). Още 38% от тях дори не подозират, че го имат.
Според Българското дружество по ендокринология (2024) реалните стойности са още по-високи – 16,55% от пълнолетните българи са засегнати.

В същността си диабетът е хронично метаболитно заболяване, при което организмът не може да използва глюкозата правилно. При тип 1 панкреасът не произвежда инсулин, а при тип 2 клетките не се влияят от неговото действие. Инсулинът е жизненоважен хормон, който помага на клетките да поемат захарта от кръвта и да я превръщат в енергия. Когато това не се случва, глюкозата се натрупва и с времето уврежда очите, бъбреците, сърцето, кръвоносните съдове и нервната система. Сред най-честите усложнения са ретинопатия, нефропатия, невропатия, инсулт, сърдечни заболявания, ампутации.

Причините за ръста на болните са комбинация от модерен начин на живот и генетична предразположеност. Фактори като затлъстяване, стрес, заседнал начин на живот и недоспиване оказват най-сериозно влияние върху ,,отключването'' на заболяването. България е сред страните в ЕС с най-ниска физическа активност и високи нива на наднормено тегло както при възрастните, така и при децата.

Диабетът често се развива без симптоми. Когато се появят – жажда, често уриниране, умора, замъглено зрение – болестта вече е напреднала. Диагнозата се поставя чрез специфични лабораторни изследвания:

Колко струва диагнозата диабет?

Диабетът е не само здравословен, но и сериозен икономически проблем. По данни на Международната диабетна федерация (IDF) заболяването „струва“ на България близо 900 милиона лева годишно – сума, която включва не само медикаменти и лечение, но и всички косвени загуби заради болнични, инвалидизация и намалена трудоспособност.

В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. е предвидено увеличение от 14% спрямо предходната година. Това означава, че общите средства за лекарства се очаква да достигнат около 3 милиарда лева, като значителна част от тях са насочени към ендокринологични грижи, консумативи за диабет и нови технологии – сензори и инсулинови помпи. Въпреки това хората с диабет ще продължават да поемат значителна част от разходите сами – за съпътсващи изследвания, прегледи при офталмолог, нефролог, кардиолог, невролог, диетолог, АГ, психолог, които често не се покриват от НЗОК. Един пациент харчи средно между 150 и 250 лева месечно за тези съпътстващи услуги, които остават „невидими“ в бюджета.

Най-новите устройства за контрол на диабета са така наречените „затворени инсулинови системи“ – комбинация от помпа и сензор за глюкоза, които следят захарта в реално време и автоматично дозират инсулин според нуждите на организма. Системата замества функцията на панкреаса и предпазва от тежки хипогликемии, което значително подобрява качеството на живот. Цената на подобна система е над 17 хиляди лева, но за ,,избраните’’пациенти разходът се поема от НЗОК. Въпреки това към момента едва малко над хиляда българи използват инсулинова помпа, от които около една трета са деца. Причината е позната – бюрократични процедури, лимит от 259 лв. за консумативи на месец и недостатъчно обучение. А именно тези технологии могат да спасят живот и да предотвратят усложнения, които после струват в пъти повече.

Права и подкрепа - ТЕЛК и реалността зад нея

Хората с диабет имат право на експертно решение от ТЕЛК. Процентът на инвалидност се определя от комисия от лекари, която оценява степента на увреждане и възможността човек да работи. На теория процедурата е подредена, но на практика е бавна и изтощителна. Пациентите чакат месеци за дата за комисия, а всяка година през май и юни започва масово преосвидетелстване и чакане по опашки. 
Комисиите често вземат различни решения за сходни случаи – един пациент получава 50%, друг 70%, а трети над 90%, което определя и размера на помощите:

• при 50–70% – 44,66 лв. месечно,

• при 71–90% – 95,70 лв.,

• над 90% – 159,50 лв., а при нужда от личен асистент – 191,40 лв.

За мнозина ТЕЛК е унизителна и бюрократична процедура – хора с дългогодишен диабет трябва всяка година да доказват, че болестта им е хронична и нелечима. А решението може да бъде обжалвано пред НЕЛК, което отнема още месеци.
Помощите, които получават, не покриват дори месечните разходи за консумативи и изследвания.

Диабет и бременност

Особено уязвима група са бременните жени с диабет – както тези с вече съществуващо заболяване, така и с т.нар. гестационен диабет, който се развива по време на бременността. Контролът при тях е изключително труден, защото високите нива на кръвна захар могат да доведат до високо кръвно, прееклампсия, прекомерен растеж на плода и преждевременно раждане. Само в най-големите градове жените имат достъп до ендокринолози и модерно проследяване, но в другите населени места липсват специалисти и координация между акушер-гинеколог и ендокринолог. Много пациентки споделят, че нямат към кого да се обърнат за консултация, а контролът се свежда до периодични изследвания и самостоятелни решения.
Макар НЗОК да покрива инсулина, всички допълнителни разходи – лабораторни тестове, витамини, диетолог, транспорт – остават за тяхна сметка.

Деца с диабет – невидимата битка

В детските градини и училищата пък липсва достатъчно обучен персонал, който да знае как да реагира при хипогликемия или да помага при измерване на кръвната захар. Столична община проведе няколко обучения за медицински сестри и учители, но обхватът е твърде малък, а извън София – почти никакъв.

Какво трябва да се промени?

Хората с диабет не искат привилегии – искат разбиране, достъп и спокойствие. Да могат да получат нужната технология без бюрокрация. Да имат обучени лекари и сестри не само в София, а и в малките градове. Да не чакат с месеци комисии, за да докажат, че болестта им е хронична. Да срещнат психолог, когато имат нужда от подкрепа, и диетолог, който да им помогне да живеят пълноценно. Да има програми, които учат – не само пациентите, но и техните близки, учителите, обществото – че диабетът не е присъда.

Диабетът не е просто диагноза – той е ежедневна борба за равен достъп до лечение и нормален живот. Бюджетите растат, технологиите напредват, но реалната помощ стига бавно до хората. Истинската промяна ще настъпи, когато политиките за диабета престанат да бъдат цифри в бюджета и се превърнат в реална, достъпна грижа за хората.

Още по темата

Гражданинът срещу Топлофикация: когато парното е изключено, но някой бърка в джоба ти

В XXI век грабежът вече не идва с маска и пистолет, а с печат и изравнителна фактура

Още

Кой ще поеме отговорност за загубените детски животи?

През последните месеци ставаме свидетели на ежедневни новини за загубени детски животи - било то в катастрофи, падания от атракциони или нападения с нож

Още

Неуредици между община и строител: Жители на кв. "Кръстова вада" нямат достъп до имотите си (СНИМКИ)

"Плащаме данъци за гаражи, които не може да ползваме, нямаме нормален достъп и до блока ни", жалват се пред ТАРАЛЕЖ собственици от ул. "Петър Шапкарев" 10

Още

Спортът у нас: Логото на Lidl върху гърдите, а шампионите на смени в супермаркета

Подиумът и пустотата — Лични истории, които изобличават спортната политика

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Радина Чакърова

Млад журналист, филолог и студент по право. Интересува се от обществени каузи, граждански права, образование и културни процеси.