Въпреки че е добре известно, че по-интензивното дъвчене подпомага храносмилането, научни изследвания показват, че то може да има влияние и върху мозъчната дейност, като дори се обсъжда потенциална връзка с по-нисък риск от заболявания като болестта на Алцхаймер, съобщи BBC.

Исторически примери показват, че интересът към дъвченето не е нов. Американският самоук диетолог Хорас Флетчър, известен като „Великият дъвкач“, става популярен с идеята, че храната трябва да се обработва в устата до почти пълно втечняване.

Макар възгледите му да са били крайни, съвременни специалисти отбелязват, че в определени аспекти той е насочил вниманието към реални физиологични процеси, свързани с дъвченето, коментира Матс Трулсон от Каролинския институт.

Днес изследванията разглеждат дъвченето като фактор, който може да повлияе не само на храносмилането, но и на апетита, нивата на стрес, концентрацията и когнитивните функции.

Учени от Института „Макс Планк“ твърдят, че ранните човешки предци са имали по-големи челюсти и зъби, пригодени за обработка на по-твърди храни, докато съвременният човек прекарва значително по-малко време в дъвчене в сравнение с примати като шимпанзета и горили.

Основната функция на дъвченето остава механичното раздробяване на храната и подготовката ѝ за храносмилане, като този процес активира слюнката и храносмилателните ензими, обясняват специалисти по орална физиология.

Изследвания показват също, че по-интензивното дъвчене може да подобри усвояването на хранителни вещества и да засили чувството за ситост, като по този начин влияе върху количеството приета храна.

В по-нови научни публикации се обсъжда така наречената „връзка зъби–мозък“, според която дъвкателната активност може да стимулира кръвообращението в мозъка и да подпомага паметта и вниманието. В някои изследвания се наблюдава и връзка между по-доброто дъвчене и по-нисък риск от когнитивен спад при възрастни хора.

Освен това се съобщава за краткосрочни ефекти върху концентрацията и нивата на стрес, включително при дъвчене на дъвка по време на когнитивни задачи, като част от резултатите се свързват с промени в хормоните на стреса и повишена бдителност.

Изследователи от Сингапур твърдят, че дъвченето може да действа като естествен механизъм за регулиране на напрежението, което обяснява и защо много хора несъзнателно стискат челюсти или скърцат със зъби в стресови ситуации.

Снимка: Pixabay