Над 60% от смъртните случаи в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания. По смъртност от тези болести страната ни заема първо място в Европейския съюз, а същевременно милиони българи живеят с високо кръвно налягане, без да го контролират ефективно. Оказва се, че проблемът често не е в липсата на лечение, а в неспазването му от страна на пациентите, предава bTV.

Експерти предупреждават в дните около Световния ден на придържането към терапията, че без промяна системата ще продължи да губи хора, които могат да бъдат спасени. Къде точно се разпада връзката между лекаря, лекарството и пациента и възможно ли е България да обърне тази тревожна статистика?

Основният проблем не е в достъпа до медицинска помощ, а в неспазването на предписаното лечение от страна на пациентите, посочи проф. Георги Момеков.

„Човек сравнително лесно може да се сдобие с рецепта за лекарства, които значително намаляват риска. Проблемът е, че тези лекарства трябва да се приемат“, обясни проф. Момеков.

Той подчерта, че за да има ефект, терапията трябва да се следва така, както е била прилагана в клиничните проучвания.

„Ако лекарството стои на шкафа, ефект няма. Непридържането към терапията на практика е равно на нелекуване“, подчерта проф. Момеков.

Като тревожна тенденция се очертава това, че много хора прекъсват приема на лекарствата си при липса на симптоми или по собствена преценка.

„Хората имат странната идея, че хипертонията трябва да се лекува само когато има симптоми. А аз съм имал кръвно 190 без никакви оплаквания“, заяви професорът.

Сред причините за неспазване на терапията са забравяне, подценяване на риска, недоверие към лечението и т.нар. „почивки“ от лекарства. Данните показват, че 45% от българите на възраст между 30 и 79 години са с високо кръвно, а около 2,4 милиона души не го контролират ефективно, което означава значително повишен риск от тежки инциденти.

„Когато кръвното не се контролира, рискът от инсулт или инфаркт нараства експоненциално“, предупреди той.

Наред с наследствеността съществено значение имат и начинът на живот, както и ежедневните навици. Сред основните рискови фактори се открояват тютюнопушенето, обездвижването, наднорменото тегло и прекомерната консумация на сол.

„Българите консумират над 10 грама сол дневно - това е изключително много“, отбеляза проф. Момеков.

По отношение на това кога трябва да започне проследяването на кръвното налягане, експертите съветват хората с фамилна обремененост да започнат по-рано, всички след 40-50 години да извършват редовен контрол, а вече диагностицираните пациенти да измерват стойностите системно.

„Човек с хипертония трябва редовно да мери кръвното си и при отклонения да търси лекар“, допълни експертът.

В България средната продължителност на живота остава по-ниска в сравнение с много европейски държави.

Причините за това са комплексни.

„Когато пушиш, консумираш много сол, не следиш здравето си и подценяваш лечението, ускоряваш този процес“, заяви проф. Момеков.

Ключова роля за ранната диагностика и контрола на заболяванията имат личните лекари.

„Българите трябва да възприемат грижата за здравето като поддръжка на автомобил - редовни прегледи, навременни мерки.“

Профилактичните прегледи и редовните изследвания могат да предотвратят тежки усложнения.