Новини
Търси

„22 етажа корупция“ срещу „стандартен подход“: спорът за имота в „Младост“ ескалира

„22 етажа корупция“ срещу „стандартен подход“: спорът за имота в „Младост“ ескалира
БТА

Бонев критикува проекта, Кукурин го защитава и поставя въпроси за двойни стандарти

Като едно от най-скандалните и корупционни решения определи сделката за имотите в район „Младост“ председателят на „Спаси София“ Борис Бонев, предава БТА. „Това са 22 етажа корупция, които ще се виждат от цяла София“, заяви той пред журналисти преди заседанието на Столичния общински съвет (СОС). Повод за изказването му е докладът за имоти в столичния район „Младост“, който предвижда изграждането на 22-етажна сграда с близо 60 000 кв. м разгърната застроена площ.

По думите му това е една от най-големите корупционни сделки, за която се прави опит да бъде приета „тихо и спокойно“, въпреки че е изцяло в ущърб на обществения интерес. Бонев допълни, че докладът предвижда изграждане на 22-етажна сграда на едно от най-натоварените кръстовища в района, което би позволило реализирането на 60 000 кв. м разгърната застроена площ.

„Това са 22 етажа корупция, които ще се виждат от цяла София и със сигурност ще бъдат ненавиждани от жителите на „Младост“, посочи Бонев.

Гражданите в района, подчерта той, от години гласуват за политици, които обещават да спрат презастрояването, а не за такива, които го насърчават.

По думите на Бонев общинският съветник и архитект Росица Николова нееднократно е представяла аргументи в комисиите защо докладът следва да бъде отложен или отхвърлен, но при вече постигнато политическо съглашателство професионалните аргументи трудно намират чуваемост.

Столичната община притежава 92% от собствеността върху имота, а частният собственик - едва 8%, посочи общинският съветник от „Спаси София“ Росица Николова. При подобно съотношение, по думите ѝ, е логично именно общината да определя правилата и условията за бъдещото застрояване.

„Вместо това общината ще получи едва 26% от бъдещата сграда“, каза Николова. Тя припомни, че същият доклад е бил внесен и през 2022 г., когато в Комисията по финанси делът за общината е бил увеличен до 27%. „Четири години по-късно, при ръст в строителството и цените на имотите, вместо да защитим по-добре обществения интерес, ние дори сваляме този процент с един пункт“, каза Николова.

Аргументът за изграждане на административна сграда не е достатъчен, коментира Николова, тъй като в документацията на Столичната община липсват конкретни и детайлни изисквания. По думите ѝ намеренията са описани единствено с няколко общи формулировки - административна сграда, архив и зала за обществени обсъждания.

Сравнение тя направи с договора между частния собственик и строителната фирма, който обхваща 14 страници и детайлно защитава интересите на частната страна. „Частният собственик може да защити интереса си в 14 страници, а Столичната община използва 14 думи. Ако това е защита на обществения интерес, за мен е срамно Общинският съвет да гласува такъв доклад“, посочи тя.

И към политическите сили, които по думите му ще подкрепят предложението, както и към кмета на София Васил Терзиев за липсата на публична позиция по казуса, Борис Бонев отправи критики. Той постави и серия въпроси към кмета: "Кмете, какво е твоето мнение по този казус? Какво ще направиш, за да го спреш? Ще върнеш ли решението, ще го обжалваш ли, ще вземеш ли позиция по една от най-важните теми, заради която беше избран - борбата срещу презастрояването?“

Внесеният доклад, по думите му, на практика без промяна повтаря предложение от предишния мандат, внесено от ГЕРБ и тогавашния кмет на „Младост“. Той допълни, че дори при пълно мнозинство на ГЕРБ тогава документът е бил оттеглен под обществен натиск и заради аргументите срещу него.

„Днес хаосът в управлението води до възможността всеки да прави каквото си иска, с мисълта, че му е за последно, и съответно да краде като за последно“, каза Бонев.

Последвайте Таралеж в Google News
Сподели:
Редактор

Деспина Маринкоска е завършила специалност „Култура и медии“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ през 2022 г. Професионалния си път в журналистиката започва като стажант-репортер в няколко национални медии, където натрупва опит в отразяването на актуални събития и подготовката на журналистически материали. Интересите ѝ са насочени към криминални истории, лайфстайл теми, култура и наука, като в работата си се стреми да представя темите по достъпен, точен и ангажиращ начин.

Коментари (0)