Бившият президент на Северна Македония Стево Пендаровски отправи сериозно предупреждение, че Европейски съюз де факто е променил критериите за членство, без това да бъде официално признато. Изказването му дойде по време на дебата „Навигация по европейския път: възможности и предизвикателства“, проведен в Скопие с участието на международни експерти и представители на институции.

Според него процесът на разширяване вече не е основан на реформи и критерии, а все повече се ръководи от геополитически интереси. Пендаровски подчерта, че ЕС се опитва да се трансформира от „проект за мир“ в „проект за сигурност“, което променя самата логика на приемане на нови държави.

„Брюксел никога няма да признае, че има нови критерии, но фактите говорят сами за себе си“, заяви той. Като пример посочи бързото придвижване на Украйна и Молдова към членство, въпреки че първата е във война и има окупирани територии. Според него това поставя логичния въпрос: как е възможно държава в такова състояние да изпълнява ускорено критериите, докато други кандидати чакат с години.

В същото време страни като Черна гора и Албания, които от години провеждат реформи, не получават същото темпо на напредък. Пендаровски отбеляза, че техните усилия често остават „незабелязани“ от Брюксел, което според него подкопава доверието в процеса.

Той не спести критики и към самия регион, като призна, че Западните Балкани също изостават. По думите му се наблюдава демократичен регрес, нестабилност и проблеми с правата на малцинствата, което допълнително усложнява европейската перспектива.

Особено тревожен според него е въпросът: какво ще се случи, ако геополитическата ситуация се промени – например ако войната в Украйна приключи. „Ще изчезне ли този импулс за разширяване и ще се върнем ли към старите правила?“, попита той, поставяйки под съмнение устойчивостта на сегашната политика на ЕС.

Пендаровски изрази и песимизъм за вътрешното развитие на ЕС, подчертавайки, че съюзът не задълбочава интеграцията си и не разширява възможностите за гласуване с квалифицирано мнозинство. Според него това показва липса на политическа воля за реални реформи вътре в самия съюз.

По отношение на сигурността той беше категоричен, че ЕС няма да се превърне в истинска военна сила, въпреки засилените инвестиции. Тази роля според него остава за НАТО и най-вече за Съединени щати. „ЕС няма общ национален интерес и няма обществена подкрепа за подобна трансформация“, подчерта той, добавяйки, че прехвърлянето на средства от социални към военни разходи ще срещне сериозна съпротива.

В дискусията се включи и Кристоф Бендер, който представи по-балансирана гледна точка. Той отбеляза, че ЕС не по собствено желание, а по необходимост е започнал да засилва отбранителния си капацитет – най-вече заради отслабващата роля на САЩ като гарант за сигурността.

Бендер подчерта, че въпреки трудностите, членството в ЕС остава най-добрият стратегически избор за страните от региона. В същото време той очерта реалността – почти всички държави от Западните Балкани са „заседнали“ по пътя към членство:

• Косово – заради проблеми с международното признаване
• Северна Македония – заради двустранни спорове
• Сърбия – заради вътрешнополитически условия
• Босна и Херцеговина – заради институционална стагнация

Той дори изрази съмнение дали Албания и Черна гора ще станат членове в близко бъдеще, въпреки заявената подкрепа от ЕС.

Ключов момент в анализа му беше, че върховенството на закона остава задължително условие. „Не можеш да бъдеш част от единния пазар без стабилни институции“, подчерта той, добавяйки, че ЕС вече не иска вътрешни „троянски коне“ – държави, които могат да блокират решения отвътре.

Допълнителен акцент постави Иван Вуячич, който определи ЕС като „последния бастион на либералната демокрация“. Според него обаче съюзът трябва да се съсредоточи повече върху собствения си регион, вместо върху глобални политически позиции.

Вуячич направи и провокативно признание за Сърбия – че страната де факто е изоставила европейската интеграция преди години, макар официално това да не се признава. Той посочи и тревожна тенденция: колкото повече напредват преговорите, толкова по-слаб става демократичният стандарт, което създава парадокс и подкопава доверието в целия процес.

Дебатът в Скопие ясно показа, че разширяването на ЕС се намира на кръстопът. Между ценности и интереси, между официални критерии и реална политика, бъдещето на европейската интеграция изглежда все по-несигурно – както за кандидатите, така и за самия съюз.